Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 108

Погледнах си часовника. Почти девет. Не можех да се добера до магазина на Бърни, преди да затворят. Лошо. Бях убедена, че ако изпия едно дайкири, ще мисля много по-добре и вероятно се сетя кой се е опитал да ме превърне в спътник на земята.

Пуснах телевизора и се настаних пред него, но мислите ми бяха другаде. Търсех потенциални убийци. От арестуваните от мен единствено Лони Дод беше възможен, но пък той лежеше в затвора. Не, по-вероятно това бе свързано с убийството на Кулеса. Някой се притесняваше от факта, че душа наоколо. Не можех обаче да си представя, че някой се е разтревожил толкова много, та да реши да ме убие. Смъртта е адски сериозна работа.

Сигурно пропусках нещо. Нещо, свързано с Кармен, Кулеса или Морели. Или пък със загадъчния изчезнал свидетел.

Грозна мисъл се прокрадна в мозъка ми. Доколкото разбирах, представлявах смъртна заплаха само за един човек. И този човек беше Морели.

Телефонът звънна в единадесет. Вдигнах, преди да се включи секретарят.

— Сама ли си? — попита Морели. Поколебах се за миг.

— Да.

— Защо се поколеба?

— Какво мислиш по въпроса за убийството?

— За чие убийство говорим?

— За моето.

— Тази мисъл направо ме затопля.

— Просто се чудех.

— Качвам се. Чакай ме до вратата.

Пъхнах спрея със сълзотворен газ в колана на шортите си и го прикрих с тениската. Залепих око за шпионката и отворих вратата, когато Морели се появи в коридора. Видът му се влошаваше с всеки изминал ден. Имаше спешна нужда от подстригване, а лицето му бе покрито с едноседмична брада, която вероятно му бе пораснала само за два дни. Джинсите и тениската му бяха като свалени от някой клошар. Той затвори и заключи. Огледа обгореното ми и изранено лице и синините по ръката ми. Изражението му беше мрачно.

— Не искаш ли да ми разкажеш за това?

— Сцепената устна и синините са от Рамирес. Имахме спречкване, но аз спечелих. Напръсках го със спрея и го оставих да драйфа насред улицата.

— А липсващите вежди?

— Хм. Това вече е малко по-сложно.

Лицето му доби прекалено сериозен вид.

— Какво стана?

— Колата ти избухна.

В продължение на няколко секунди нямаше никаква реакция.

— Искаш ли да ми обясниш по-подробно? — накрая запита той.

— Добрата новина е, че вече не трябва да се притесняваш от Морти Байърс.

— А лошата?

Взех регистрационния номер на черокито от плота в кухнята и му го подадох.

— Това е единственото, което остана от джипа ти.

Морели се вторачи шокирано и безмълвно в номера.

Разказах му как съпругата на Морти Байърс го напуснала, а после и за бомбата и трите обаждания от страна на Дорси.