Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 104

— Познаваш ли Морти Байърс?

— Да.

— Той беше в джипа.

— Айде бе! Сигурна ли си?

— Говорех с него, когато колата избухна.

— Да, това обяснява липсващите ти вежди. И за какво си говорехте?

— Вини ми беше дал само една седмица, за да заловя Морели. Седмицата ми изтече и Морти зае мястото ми. Говорехме си за Морели.

— Не сте си говорили отблизо, иначе щеше да си се превърнала в пържола.

— Всъщност стоях горе-долу на мястото, където съм сега. Крещяхме си. Имахме известни недоразумения.

Униформено ченге се приближи към нас с изкривен регистрационен номер в ръка.

— Намерихме това близо до контейнера за боклук — докладва ченгето на Дорси. — Искаш ли да го проверим?

Взех номера.

— Не си правете труда. Колата принадлежи на Морели.

— Ох, майчице! — изстена Дорси. — Нямам търпение да чуя това.

Реших да поукрася историята малко, тъй като полицаите вероятно не бяха съвсем наясно с тънкостите на моя занаят и надали щяха да разберат идеите ми за конфискация на чуждо имущество.

— Ей сега ще ти обясня — започнах самоуверено. — Отидох да се видя с майката на Морели, а тя беше разтревожена, че няма кой да кара джипа му поне от време на време. Знаеш колко е лошо за акумулатора да е в бездействие. Е, накрая се съгласих да покарам малко колата на Морели, за да угодя на майка му.

— Значи си шофирала колата на Морели, за да направиш услуга на майка му?

— Точно така. Той помолил майка си да се грижи за джипа му, но тя нямала време.

— Много благородно от твоя страна.

— Аз съм си благородна личност.

— Продължавай.

Послушах го. Обясних му как жената на Байърс го оставила и как той решил да открадне колата на Морели. Разказах му как Морти бе допуснал грешката да каже: „Да му го начукам на Господ“, а в следващия миг джипът бе избухнал.

— Мислиш, че Господ се е ядосал и е опекъл Байърс?

— Това е едната ми теория — отговорих спокойно.

— Когато дойдеш в участъка, за да подадеш оплакване срещу Рамирес, ще трябва да си поговорим за това по-подробно.

Позяпах още няколко минути, после се прибрах у дома. Не изпитвах огромно желание да съм на паркинга, докато замитат пепелта, която някога бе Морти Байърс.

Седях пред телевизора до обед, изолирала се от местопрестъплението долу със спуснати завеси и затворени прозорци. От време на време влизах в банята и се поглеждах в огледалото, за да видя дали веждите ми вече не са пораснали.

В дванадесет дръпнах завесите и се осмелих да погледна паркинга. Черокито беше отнесено, а долу бяха останали само две ченгета. Изглежда, попълваха формуляри за щетите върху няколкото коли, които бяха засипани с горящи части от джипа.

Сутрешното гледане на телевизия ме бе замаяло достатъчно, за да се почувствам готова за действия, затова се изкъпах и се облякох, като се мъчех да пропъдя от главата си мислите за бомби и смърт.

Трябваше да отида в участъка, но нямах кола. Имах само няколко долара в джоба и нито цент в банковата сметка. Кредитните ми карти бяха невалидни. Налагаше се да заловя някой престъпник, просрочил гаранцията си.

Звъннах на Кони и й разказах за Морти Байърс.