Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 103

— Няма да се отървеш безнаказано.

— Какво ще направиш? Полицията ли ще повикаш?

— Господ ще те накаже.

— Да му го начукам на Господ — отвърна Байърс мило, после се настани зад волана и започна да наглася седалката си и радиостанциите.

Помислих си, че не съм виждала по-арогантно копеле. Не стига, че крадеше шибаната кола, ами и седеше и ми се перчеше с това. Грабнах спрея със сълзотворен газ, излетях през вратата и се втурнах надолу по стълбите. Бях боса, облечена само в къса нощница с Мики-Мауси по нея, но въобще не ми пукаше.

Тъкмо стъпвах на тротоара, когато Байърс завъртя ключа и настъпи педала. След част от секундата колата избухна с оглушителен трясък, а вратите излетяха в небето като фризбита. Заиграха буйни пламъци, които обгърнаха в миг черокито и го превърнаха в яркожълта огнена топка.

Бях толкова зашеметена, че не можех да помръдна. Стоях с отворена уста и гледах невярващо. Части от покрива и калниците на джипа промениха траекторията си и изтропаха на земята.

В далечината завиха сирени, а от кооперацията се изсипаха всички наематели, застанаха до мен и се вторачиха в горящия джип. Облаци черен дим се понесоха към синьото утринно небе, свирепа жега опърли лицето ми.

Нямаше никаква възможност Морти Байърс да бъде спасен. Дори и да бях реагирала мигновено, не можех да го извадя от колата. А и вероятно бе умрял още от взрива, а не от пожара. Помислих си, че шансовете това да е нещастен случай са минимални. А шансовете взривът да е бил предназначен за мен бяха огромни.

Е, положителното беше, че вече не трябваше да се тревожа дали Морели ще разбере за вчерашната катастрофа.

Отстъпих назад и си проправих път през тълпата любопитни старци. Затичах се нагоре по стълбите, като взимах по две стъпала наведнъж, и се заключих в апартамента си. Най-небрежно бях оставила вратата отворена, когато се втурнах към Морти Байърс, затова сега претърсих дома си с насочен напред пистолет. Ако се натъкнех на човека, който бе опекъл Байърс, нямаше да си губя времето със сълзотворен газ, а щях да му пусна един куршум в корема. Коремът е чудесна, голяма мишена.

Когато се уверих, че апартаментът ми е чист, облякох тениска и шорти. Мушнах се за секунда в банята и се погледнах в огледалото. Имах лилав оток на бузата и малка рана на горната устна. Но подутото почти бе спаднало. В резултат на пожара кожата ми бе като изгоряла на слънце. Веждите и косата около лицето ми бяха обгорени и стърчаха право нагоре. Адски привлекателно. Но не се оплаквах. Можеше да съм мъртва и някои части от тялото ми да са се приземили в азалиите. Завързах си маратонките и пак слязох долу.

Паркингът и съседните улици бяха пълни с пожарни, полицейски коли и линейки. Бяха издигнати барикади, които държаха любопитните далеч от димящите останки на джипа на Морели. Сива пяна покриваше асфалта, а въздухът миришеше на загоряло свинско. Реших да не мисля по този въпрос. Видях Дорси, който говореше с униформен полицай. Той вдигна глава, улови погледа ми и тръгна към мен.

— Имам лоши предчувствия — сподели Дорси.