Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 24

— Добре. — Гиселхер удари с разтворената си длан по масата, слагайки край на надвикването. — Говори, Хотспорн. Защото виждам, че искаш да ни кажеш нещо, нещо по-важно от префекта, Варнхагенови, барон Касадей и чувствителната му дъщеря.

— Бонхарт е по следите ви.

Настана тишина, необичайно дълга. Дори маестро Алмавера спря работата си за момент.

— Бонхарт — повтори бавно Гиселхер. — Старият белокос обесник. Сигурно здравата сме досадили на някого.

— На някой богатичък — съгласи се Мистле. — Не всеки може да си позволи Бонхарт.

Цири вече се готвеше да попита кой е този Бонхарт, но я изпревариха — почти едновременно, в един глас — Асе и Реф.

— Ловец на глави — поясни навъсено Гиселхер. — Някога май е бил войник, после търговец, а най-накрая се захванал да убива хора срещу възнаграждение. Истински кучи син, малко са като него.

— Говори се — добави доста безгрижно Кайли, — че ако всички, убити от Бонхарт, трябва да се погребат на едно гробище, ще е необходима площ от половин морга⁸.

Мистле взе щипка от белия прашец между палеца и показалеца си и рязко го изсмърка с ноздри.

— Бонхарт разби бандата на Големия Лотар — каза тя. — Уби него и брат му — оня, на когото му викаха Мухоморката.

— Разправят, че с удар в гърба — добави Кайли.

— Уби и Валдез — добави Гиселхер. — А когато Валдез умря, бандата му се разпадна. А беше една от най-добрите. Стегнат, боеви отряд. Задружен. Навремето мислех да се присъединя към тях. Преди да ви срещна.

— Всичко това е истина — каза Хотспорн. — Такава банда като бандата на Валдез не е имало и няма да има. Пеят се песни за това как са се измъкнали от обсадата при Сарда. Буйни глави, мъжка храброст. Малцина можеха да им съперничат.

Плъховете млъкнаха и се вторачиха в него със своите искрящи и зли очи.

— Когато бяхме шестима — процеди след кратко мълчание Кайли, — си пробихме път през ескадрон от нилфгардски конници.

— Освободихме Кайли от нисирите! — извика Асе.

— С нас също малцина могат да се сравняват! — изсъска Реф.

— Това е вярно, Хотспорн — изпъчи гърди Гиселхер. — Плъховете не са по-лоши от никоя друга банда, включително и от валдезовата. Мъжка храброст, казваш? Ще ти разкажа нещо за женската храброст. Искра, Мистле и Фалка, трите, дето седят тука, посред бял ден преминаха през град Друи, а когато разбраха, че в кръчмата са Варнхагенови, минаха през кръчмата. През нея! Влязоха отпред, излязоха през задния вход. А Варнхагенови останаха да седят с отворени уста, над преобърнатите си халби и разлятата бира. Сигурно ще кажеш, че не е особено храбро?

— Няма да го каже — изпревари отговора Мистле, усмихвайки се зловещо. — Няма да каже, защото добре знае кои са Плъховете. Неговата гилдия също знае.

Маестро Алмавера довърши татуировката. Цири му благодари с гордо изражение, облече се и седна при компанията. Изсумтя, чувствайки странния, изучаващ и сякаш насмешлив поглед на Хотспорн. Погледна го злобно, демонстративно притискайки се към рамото на Мистле. Тя вече беше успяла да се убеди, че такива демонстрации смущават мъжете, възнамеряващи да флиртуват, и охлаждат ентусиазма им. В случая с Хотспорн тя действаше малко предварително, защото търговецът не беше нахалствал в това отношение.