Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 23

— Над главите ви са се струпали черни облаци — говореше Хотспорн, като местеше поглед по лицата на Плъховете. — Не стига, че ви преследва префектът от Амарило, не стига, че ви преследват Варнхагенови, барон Касадей…

— И този ли? — намръщи се Гиселхер. — За префекта и Варнхагенови разбирам, но защо някакъв си Касадей се е захванал с нас?

— Увил се вълкът в овча кожа — усмихна се Хотспорн — и започнал да блее жалостиво: „Беее, беее, никой не ме обича, никой не ме разбира, където и да се покажа, ме замерват с камъни и крещят по мене, защо е тази несправедливост?“. Защото, драги ми Плъхове, след произшествието при река Стърчиопашка дъщерята на барон Касадей и до днес е в треска и слабее…

— Аай… — спомни си Гиселхер. — Каретата с четирите пъстри коня. Това тази госпожица ли е?

— Тя е. Сега, както ви казах, боледува, нощем скача с викове, споменава господин Кайли… И особено госпожица Фалка. И брошката, спомен от покойната й майка. Госпожица Фалка е изтръгнала насила тази брошка от роклята й. При това е изрекла разни думи.

— Изобщо не става въпрос за това! — извика Цири откъм масата, възползвайки се от удобния случай, за да не реагира с вик на болката. — Ние проявихме презрение и неуважение към принцесата, като я пуснахме да си ходи, оставяйки я на сухо. Трябваше да се позабавляваме с нея.

— Наистина. — Хотспорн гледаше в голите бедра на Цири. Тя усети това. — Голямо безчестие е, че не сте се позабавлявали. Нищо чудно, че оскърбеният баща Касадей е събрал въоръжен отряд и е обявил награда. Заклел се е публично, че всички вие ще висите надолу с главите от стените на замъка му. Обещал е също, че заради изтръгнатата от роклята на девойката брошка ще съдере кожата на госпожица Фалка. На ленти.

Цири изруга, а Плъховете избухнаха в див смях. Искра кихна и ужасно се осополиви — фостехът бе раздразнил лигавицата й.

— Изобщо не ни интересуват тези преследвания — заяви тя, докато бършеше с шала си устата, носа, брадичката си и масата. — Префектът, баронът, Варнхагенови! Преследват ни, но няма да ни догонят. Ние сме Плъховете! След Велда завихме на три пъти и сега тези глупаци вървят в обратната посока. Докато съобразят каква е работата, ще бъдат прекалено далеч, за да могат да се върнат.

— А дори и да се върнат, какво от това? — възникна разпалено Асе, който преди известно време се беше върнал от караул, без никой да го смени или да има намерение да го смени. — Просто ще ги избием!

— Точно така! — извика откъм масата Цири, вече забравила как предишната нощ бягаха от потерята през селата край Велда и колко я беше страх тогава.