Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 233

— Само че по-надалеч от нас. — Юз Яновиц показа на стареца къде да седне. — Че ще ни полазят въшки. Оттук се вижда какви екземпляри го лазят. Човек може да си помисли, че това не са въшки, а костенурки.

— Дай му нещо за ядене, стопанино — нареди Фрип младши. — А на нас — водка!

Старецът смъкна голямата кожена шапка от главата си и с достойнство разпръсна вонята край себе си.

— Благодаря, милостиви благородници — промърмори той. — Довечера е празникът Саовине. По празник никой не се гони навън, да се мокри под дъжда и да мръзне. Празникът трябва да се отбележи…

— Вярно — плесна се по челото Риспат ла Пойнт. — Вярно, довечера е Саовине! Краят на октомври!

— Нощта на магиите. — Старецът сръбна от поднесената му рядка супа. — Нощта на духовете и страховете!

— Охо! — каза Юз Яновиц. — Дядото сега ще ни зарадва с някоя история!

— Нека ни зарадва — прозя се Деде Варгас. — Все е по-добре от тая скука.

— Саовине — повтори натъженият Киприан Фрип младши. — Пет седмици минаха след Говорог. И две, откакто седим тук. Цели две седмици. Саовине, ха!

— Нощта на чудесата. — Старецът облиза лъжицата и обра с пръст нещо от дъното на купата. — Нощта на страховете и магиите!

— Не ви ли казах, а? — озъби се Юз Яновиц. — Ще има някоя история!

Старецът се изправи, почеса се и хлъцна.

— Празникът Саовине — започна той високопарно, — е последната нощ преди ноемврийското новолуние, при елфите — последната нощ от старата година. Когато настъпи новият ден, при елфите вече е новата година. Затова елфите имат обичай в нощта на Саовине всички огньове в дома и наоколо да се разпалят от една смолиста треска, а остатъкът й да се скрие както трябва, чак до май, и с нея да се разпали огънят на Белетейн, при новолуние. Тогава ще има късмет и сполука. Затова не само елфите, но и някои от нас също го правят. За да се предпазят от зли духове…

— Духове — изфуча Юз. — Чуйте го само какви ги говори тоя дъртак!

— Това е нощта на Саовине! — продължи старецът с тържествен тон. — В тази нощ духовете бродят по земята! Душите на покойниците чукат по прозорците: пуснете ни, пуснете ни. Тогава трябва да им се дадат мед и каша, напръскани с водка…

— Предпочитам да напръскам с водка собственото си гърло — разсмя се Риспат ла Пойнт. — А твоите духове, старче, могат да ме целунат отзад!

— Ох, господине, не се шегувай с духовете, че те са отмъстителни! Днес е Саовине, нощ на страхове и магии. Ослушайте се, чувате ли наоколо шумове и потропвания? Това са мъртвите, които идват от оня свят и искат да влязат в къщата, за да се стоплят край огъня и да се нахранят. Там, по голите поля и обезлистените гори, се разхождат вятърът и студът. Изгубените души мръзнат, привличат ги къщите, където е топло и има огън. Не бива да забравяте да им оставите храна в купичка на прага или някъде на хармана, защото ако мъртвите не намерят нищо там, то в полунощ сами ще влязат в къщата, за да потърсят…

— О, богове! — прошепна силно едната от девойките и веднага изписка, защото Фрип я щипна по задника.