Читать «Виновна до доказване на противното» онлайн - страница 22

Миранда беше шокирана. Публиката се изнизваше покрай нея, но тя остана неподвижна и отчаяна.

— Това е най-доброто, което можех да направя — прошепна Пелам.

Гаранцията можеше да бъде и един милион. Никога нямаше да ги събере.

— Хайде, госпожице Уд — подкани я съдебният пристав. — Време е да се връщаме.

Тя мълчаливо тръгна през залата, ескортирана, пред погледите на всички любопитни очи. Само за миг се спря, за да погледне Чейс Тримейн. Когато погледите им се срещнаха, стори й се, че за секунда видя пламъчето на нещо, което не беше забелязала преди. Състрадание. Но то тутакси изчезна.

Като сдържаше сълзите си тя се обърна и последва пристава през страничната врата.

Обратно в килията.

— Така ще я държат под ключ — отбеляза Ивлин.

— Сто хиляди? — Чейс поклати глава. — Не изглежда невъзможно.

— За нас, може би. Но за човек като нея? — злорадо отвърна Ивлин. Задоволството, изписано на безупречно гримираното й лице, не й подхождаше. — Не, не. Смятам, че госпожица Миранда Уд ще си остане, където й е мястото. Зад решетките.

— Не е мръднала ни на йота — каза Лорн Тибетс. — От една седмица я разпитвам вече, а тя се е хванала за тази история като пчела за мед.

— Няма значение — отвърна Ивлин. — Фактите са си факти. Не може да ги обори.

Седяха отвън на верандата на Ивлин. Горещината ги беше накарала да излязат от къщата още преди обяд. Проникващите през прозорците слънчеви лъчи превръщаха стаите в сауна. Чейс беше забравил за тези горещи августовски дни. В спомените му Мейн беше винаги хладен и застрахован срещу мизериите на лятото. Толкова за детските му спомени. Той си наля още една чаша чай с лед и подаде каната на Тибетс.

— Та какво мислите, Лорн? — попита Чейс. — Имате ли достатъчно материал за обвинение?

— Може би. В доказателствата има празнини.

— Какви празнини? — заинтересува се Ивлин.

Чейс си помисли: „Моята снаха е отново самата себе си. Без повече истерии като онзи ден в полицейското управление“. Тя имаше хладно изражение и беше възвърнала самообладанието си, точно както я помнеше той от детските им години. Ивлин, ледената кралица.

— Става въпрос за отпечатъците от пръстите — каза Тибетс.

— Какво искате да кажеш? — попита Чейс. — Не са ли по целия нож?

— Там е проблемът. Дръжката на ножа е почистена. За мен това е безсмислено. Нали е престъпление от страст? Тя използва собствения си нож. Действа импулсивно. Но защо си прави труда да изчисти отпечатъците по дръжката?

— Може би е по-умна, отколкото мислите — каза Ивлин намусено. — Тя вече ви обърка.

— Както и да е, не се връзва с импулсивно убийство. Какви други проблеми имате със случая? — попита Чейс.

— Самата заподозряна. Костелив орех.

— Разбира се. Тя се бори за живота си — намеси се Ивлин.

— Премина теста на лъжата.

— Тя се е съгласила? — попита Чейс.

— Настояваше. Не че щеше да навреди на случая, ако се беше провалила. Така или иначе, не е позволено доказателство.

— Та защо това трябва да променя вашето решение? — попита Ивлин.

— Не го променя. Просто ме притеснява.

Чейс се загледа в морето. Той също беше смутен. Не от фактите, а от собствените си инстинкти.