Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 25

Ринсуинд гледаше как тялото се отдалечава надолу по водата и обмисляше следващата си стъпка. Багажът вероятно ще може да плава по повърхността. Трябваше само да изчака да се здрачи и след това да се възползва от отлива. Надолу по течението имаше цял куп диви места, където би могъл да излезе от водата, а после… е, ако Патрицият наистина е разпратил сведения за него, ами, тогава чифт нови дрехи и едно бръснене би трябвало да свършат работа. Във всеки случай, съществуваха и други земи, а той пък имаше дарба за чужди езици. Нека само да стигне до Химера или до Гоним, или до Екалпон — и половин дузина армии няма да могат да го върнат обратно. А после… богатство, удобство, сигурност…

Оставаше, естествено, проблемът с Двуцветко. Ринсуинд си позволи за един миг да изпита тъга.

— Можеше да е и по-зле — каза той като за сбогом. — Можеше да бъда аз.

Но когато се опита да се раздвижи, се оказа, че нещо задържа плаща му.

Изви врат и видя, че краят му е притиснат здраво от капака на Багажа.

— А, Горфал! — любезно каза Патрицият. — Влез, седни. Мога ли да те насиля да изядеш една захаросана морска звезда?

— Целият съм на вашите заповеди, господарю — спокойно отговори старият мъж, — освен, може би, що се отнася до консервираните бодлокожи.

Патрицият повдигна рамене и посочи с поглед свитъка на масата.

— Прочети това — каза той. Горфал взе пергамента и едната му вежда леко се сбърчи, щом видя познатите идеограми на Златната Империя. За около минута той чете мълчаливо, а след това обърна свитъка, за да разгледа в подробности печата върху обратната страна.

— Ти си известен като специалист по въпросите на Империята — каза Патрицият. — Можеш ли да обясниш това?

— Познанието в областта на Империята се заключава много по-малко в отчитането на конкретни събития, отколкото в изучаването на определен тип мислене — каза старият дипломат. — Да, съобщението е интересно, но не е изненадващо.

— Тази сутрин Императорът ми даде инструкции — Патрицият си позволи лукса да се намръщи, — инструктира ме да пазя този там, Двуцветко, Горфал. Сега по всичко личи, че трябва да наредя да го убият. Това не те ли учудва?

— Не. Императорът е само едно дете. Той е… идеалист. Страстен, при това. За народа си е бог. А следобедното писмо, освен ако не греша тотално, е от Деветте Въртящи се Огледала Великия Везир. Остарял е на служба при няколко Императора. Той се отнася към тях като към необходим, но досаден елемент за успешното съществуване на Империята. Обича всяко нещо да си стои на мястото. Империята не е била създадена, като са позволявали на разни неща да напускат от мястото си. Така мисли той.

— Започвам да разбирам… — каза Патрицият.

— Така-а-а — Горфал се усмихна под мустак. — Е, този турист е нещо, което не си е на мястото. След като отстъпи пред желанието на своя господар, Деветте Въртящи се Огледала ще се погрижи — сигурен съм в това — да вземе мерки с оглед на това един турист да не бъде допуснат да се върне у дома и да донесе със себе си (кой знае!) болестта на неудовлетворението. Империята обича хора, които си седят там, където ги е сложила. Така че, толкова по-удобно, ако този Двуцветко изчезне завинаги някъде из варварските земи. Т.е. тук, господарю.