Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 22

Следваха ги и някои други. В един град, където публичните екзекуции, дуелите, сбиванията, магьосническите разправии и необичайните събития редовно отмерваха нормалния ход на деня, жителите му бяха овладели професията на любопитни странични наблюдатели до съвършенство. Всички те бяха, до един, изкусно обиграни зяпачи. Във всеки случай, Двуцветко очаровало правеше снимка след снимка на хора, заети — според него — с обичайната си дейност, и тъй като след това четвърт-рину щеше да ги възнагради за причиненото им безпокойство, на минимално разстояние след него вървеше опашка от замаяни и щастливи новобогаташи, готови в случай, че от този луд се изсипеше дъжд от злато.

В Храма на Седморъкия Сек краткото съвещание на свещениците и на ритуалните занаятчии по трансплантация на сърца реши, че високата сто педи статуя на Сек е общо взето твърде свята, за да я изкарат на магьосническа снимка, но заплатените им две рину ги оставиха споделящи учудващото единомислие, че в крайна сметка Той може и да не е чак толкова свят.

Резултатът от продължителното размисляне в Свърталището на Проститутките беше цял куп цветни образователни снимки, една част от които Ринсуинд скри у себе си за собствена и по-детайлна употреба. Щом мозъкът му се изчисти от алкохолните пари, той започна да размишлява много сериозно върху принципа на действие на иконографа.

Даже и некадърните магьосници знаеха, че някои вещества са чувствителни към светлината. Може би стъклените пластинки се подлагаха на действието на някакъв мистериозен процес, в резултат на което светлината, минаваща през тях, замръзваше? Или поне нещо подобно? Много често Ринсуинд го обземаше подозрението, че има някъде нещо по-добро от магията. Обикновено се разочароваше.

Така или иначе, скоро той започна да се възползва от всяка възможност да работи с кутията. Двуцветко се съгласяваше с радост, тъй като това му даваше възможност да се появява на собствените си снимки. Точно тогава Ринсуинд забеляза нещо странно. Притежаването на кутията прехвърляше някаква сила върху този, който я държи — а именно, че всеки, изправен пред хипнотизиращото стъклено око, трябваше безпрекословно да се подчини на властната заповед как да застане и как да изглежда.

Той беше зает тъкмо с това на Площада на Счупените Луни, когато се случи нещастието.

Двуцветко позираше до един объркан заклинател, а тълпата от новооткритите му почитатели го наблюдаваше с любопитство и го чакаше да направи нещо смешно и налудничаво.

Ринсуинд клекна на едно коляно, за да нагласи по-добре снимката, и натисна омагьосаната ръчка.

Кутията каза:

— Не става. Свърши ми се розовото.

И пред очите му се отвори незабелязана досега вратичка. Малка, зелена и покрита с отвратителни брадавици човекоподобна фигура се подаде навън, посочи с една ръка с дълги нокти към палитра с най-различни цветове и закрещя срещу него.