Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 21

Двуцветко изглежда също се беше замислил. Забил съсредоточено поглед в чашата с вино, той попита:

— Предполагам, че сбиванията по кръчмите са нещо съвсем естествено тук, нали?

— Ами, кажи-речи, да.

— И сигурно обзавеждането и мебелите се повреждат?

— Обзав… ? А, ясно. Искаш да кажеш, столовете и там, всичко останало. Да, сигурно.

— И това сигурно създава големи проблеми на кръчмарите?

— Ами, честно казано, никога не съм се замислял. Предполагам, че е един от рисковете на професията. Двуцветко го погледна замислено.

— Може би бих могъл да помогна. Рисковете са ми работата. А-а-а, това ядене не е ли малко тлъсто?

— Нали каза, че искаш да опиташ типична Морпоркска храна — отвърна Ринсуинд. — Та какво казваш за рисковете?

— О! Аз знам всичко за тях. Такава ми е работата.

— И на мен ми се стори, че казваш точно това. Но и първия път не можах да повярвам.

— О, аз не поемам рискове. Горе-долу най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало някога, беше, че веднъж съборих мастилницата. Аз преценявам рисковете. Ден след ден. Знаеш ли какви са шансовете срещу това да не се запали някоя къща в района на „Червения Триъгълник“ на Бес Паларджик? Петстотин тридесет и осем към едно. Изчислих го! — добави той с нотка на гордост в гласа.

— Какво… — Ринсуинд се опита да сподави оригването си. — защо? ’звинявай. — Наля си още малко вино.

— Защото… — Двуцветко млъкна. — Не мога да го кажа на Троб. Струва ми се, че биТробците нямат дума за това. На моя език ние го наричаме… — и той произнесе цял куп неразбираеми чужди думи.

— „За-страх-уловка“ — повтори Ринсуинд. — Каква смешна дума. К’во значи?

— Ами, да речем, че ти имаш кораб, натоварен с, например, златни кюлчета. Той би могъл да налети на буря или да го откраднат пирати. Ти не искаш това да ми се случи, така че си изкарваш „За-страх-уловка-с-полица“. Аз пресмятам шансовете товарът да не се изгуби, като се базирам на прогнозата за времето и събраните сведения за пирати за последните двайсет години, после прибавям нещо, след това ти ми плащащ нещо въз основа на тези изчисления…

— …и нещото… — Ринсуинд тържествено размаха пръст.

— …и после, ако товарът се изгуби, аз ти възстановявам парите.

— Възстановяваш?

— Плащам ти стойността на товара — много търпеливо обясни Двуцветко.

— Ясно. Нещо като бас, нали?

— Облог ли? Може би, донякъде.

— И ти печелиш с тази „за-страх-уловка“?

— О, то със сигурност си връща капиталовложенията.

Потънал в ярката жълта топлина на виното, Ринсуинд се опита да си представи тази „за-страх-уловка“ в условията на Кръглото Море.

— Не съм сигурен, че разбирам тази „за-страх-уловка“ — твърдо каза той, докато светът мързеливо се въртеше около него. — Виж, магията. Магията я разбирам.

Двуцветко се засмя.

— Магията е едно, а отразеният-звук-от-подземни-духове е друго.

— К’во?

— Какво?

— Смешната дума, която каза — нетърпеливо извика Ринсуинд…

— „Отразеният-звук-от-подземни-духове“?

— Никога не съм го чувал!

Двуцветко се постара да му обясни.

Ринсуинд се постара да разбере.

В дългите следобедни часове те обикаляха града По Посока на Часовниковата Стрелка, отчитано от реката. Водеше Двуцветко, а странният фотоапарат висеше на кожена връзка около врата му. Ринсуинд се влачеше след него, като от време на време спираше, за да похленчи и да провери дали главата му все още си е на мястото.