Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 15

— Хм, не — каза Ринсуинд.

— А сега искам много внимателно да чуеш какво ще ти кажа — дружелюбно каза Патрицият, — в противен случай ще умреш. По много интересен начин. След известно време. Моля те, престани да се въртиш като шило.

— Тъй като все пак си що-годе някакъв магьосник, естествено знаеш, че ние живеем в свят с формата на диск. И хората вярват, че някъде към далечния му край съществува континент, който, макар и малък, е равен по тегло на всички мощни земни маси, взети заедно, в това полукълбо? А това, според една древна легенда, се дължи на факта, че той е направен предимно от злато?

Ринсуинд кимна с глава. Кой не беше чувал за Уравновесяващия Континент? Някои моряци даже вярваха на детските приказки и тръгваха да го търсят.

И разбира се, или се връщаха с празни ръце, или изобщо не се връщаха. Според мнението на по-сериозните моряци, вероятно ги изяждаха гигантски морски костенурки. Защото, естествено, Уравновесяващият Континент не беше нищо друго, освен соларен мит.

— Разбира де, че той съществува — каза Патрицият. — И макар че не е направен от злато, вярно е, че златото там е много разпространен метал. По-голямата част от неговата маса е изградена от огромни октиронови залежи, дълбоко в земната кора. И така, за проницателен човек като теб е ясно, че съществуването на Уравновесяващия Континент представлява смъртна опасност за хората тук… — той млъкна и се загледа в опуления Ринсуинд. После въздъхна и попита: — Случайно да си изгубил нишката на мисълта ми?

— Амгхх — Ринсуинд преглътна и облиза устните си. — Искам да кажа, че не. Искам да… ами, злато.

— Ясно — меко каза Патрицият. — Може би ти се струва, че би било прекрасно да отидеш до Уравновесяващия Континент и да докарат един кораб, натоварен със злато?

Ринсуинд имаше предчувствието, че са му заложили някакъв капан.

— Да? — осмели се да попита той.

— Ами ако всеки човек по брега на Кръглото Море има своя собствена планина от злато? Какво ще стане тогава? Помисли внимателно!

Ринсуинд сбърчи чело. Мислеше.

— Ами, всички бихме били богати?

Последвалото охлаждане му подсказа, че отговорът му не е верен.

— Освен това, Ринсуинд, бих искал да ти кажа, че между Господарите на Кръглото Море и Императора на Ахатовата Империя, както го титулуват, съществуват известни връзки — продължи Патрицият. — Съвсем слаби. Между нас има съвсем малко общи неща. Ние не притежаваме нищо, което те желаят, и те нямат нищо, което ние можем да си позволим. Това е стара Империя, Ринсуинд. Стара и коварна, жестока и много, много богата. Така че разменяме си братски поздрави с пощенски албатроси. През нередовни интервали от време.

— Едно такова писмо пристигна тази сутрин. Поданик на Императора изглежда си е наумил да посети нашия град. Явно иска да го разгледа. Само един луд може да изтърпи всичките лишения и да прекоси Океана по Посока на Часовниковата Стрелка, само за да види нещо. Както и да е.

— Пристигнал е тази сутрин. Могло е да срещне някой велик герой или пък най-коварния от всички крадци. Но е срещнал теб. Наел те е за екскурзовод. Ринсуинд, ти ще бъдеш водач на този оглеждач, на този Двуцветко. Ще се погрижиш той да се върне у дома с хубави впечатления от нашата малка родина. Какво ще кажеш за това?