Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 13

— Крррт — Ринсуинд изскърца със зъби, — т.е., да — достатъчно са.

— Добре тогава.

— Хм. Всички ли в Ахатовата Империя са богати като теб?

— Аз? Богат? За бога, какво те накара да мислиш така? Та аз съм само един беден чиновник! — и после добави: — Дали не платих на кръчмаря твърде много, а?

— Е, можеше и с по-малко да мине — призна Ринсуинд.

— Аха. За следващия път ще знам. Явно имам много да уча. Хрумна ми една идея. Ринсуинд, би ли се съгласил да те наема като ъ-ъ, не знам, може би думата „водач“ най-подхожда в този случай? Мисля, че мога да си позволя да ти плащам по едно рину на ден.

Ринсуинд понечи да отвори уста, за да отговори, но усети как думите се скупчват в гърлото му и отказват да излязат в този свят, който започваше да се побърква със светкавична скорост. Двуцветко се изчерви.

— Аз те обидих — каза той. — Молбата ми беше чисто нахалство, отправена към професионалист като теб. Без съмнение имаш цял куп планове, към които искаш да се върнеш… някои дела по висша магия, сигурно…

— Не — едва-едва проговори Ринсуинд, — не точно в този момент. Та казваш едно рину, значи? Едно на ден. Всеки ден ли?

— Струва ми се, че предвид обстоятелствата би трябвало да ги направя рину и половина на ден. Плюс всички непредвидени разходи, естествено.

Магьосникът се окопити и се попривдигна величествено.

— Чудесно — каза той, — прекрасно.

Двуцветко посегна към кесията си и извади голям, кръгъл, златен предмет, погледна го за миг и го прибра обратно. Ринсуинд не успя да го разгледа добре.

— Мисля, че сега бих искал да си почина малко — каза туристът. — Преходът беше дълъг. А след това, ако нямаш нищо против, би ли дошъл да ме вземеш следобед да поразгледаме града.

— Добре.

— Тогава бъди така добър, моля те, и помоли кръчмаря да ми покаже стаята.

Ринсуинд изпълни молбата му и пред очите му нервният Бродман, който бе влетял от една от задните стаи, поведе Двуцветко нагоре по дървените стълби зад бара. Няколко секунди по-късно Багажа стана и заситни след тях.

После магьосникът се вгледа в шестте големи монети в ръката си. Двуцветко бе настоял да му плати предварително надницата за първите четири дни.

Хю кимна с глава и му се усмихна насърчително. Ринсуинд му се озъби.

Като студент Ринсуинд никога не бе получавал високи оценки по „предсказване“, но сега в мозъка му задействаха неизползвани схеми и бъдещето, изрисувано в ярки цветове, можеше да се прочете в очите му. Между плешките започна да го сърби. Знаеше, че най-разумното нещо, което би могъл да направи, е да си купи кон. Трябва да е бърз и скъп кон — веднага, но Ринсуинд не можа да се сети за някой търговец на коне, който да е толкова богат, че да може да върне рестото от почти цяла унция злато.

А след това с помощта на останалите пет монети естествено ще може да установи добра практика на безопасно разстояние оттук, да кажем, на двеста мили. Това щеше да е най-разумното.

Но какво щеше да стане с Двуцветко — съвсем сам в един град, където даже и хлебарките притежавал непогрешим усет за златото? Човек трябваше да е истински мръсник, за да го изостави.