Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 11

— А?

— Какво е това в чашите?

— Това ли? Бира. Благодаря ти, Бродман. Да. Бира. Нали знаеш. Бира.

— Аха. Така типичното питие. Как мислиш, една малка златна монета дали ще бъде достатъчна, за да си я платя? Не искам да обидя някого.

Монетата беше вече наполовина вън от кесията му.

— Крррт — изскърца със зъби Ринсуинд. — Не, искам да кажа, че няма да обидиш никого.

— Добре. Казваш, че мястото е опасно. Имаш пред вид, че го посещават герои и хора на приключенията и риска, така ли?

Ринсуинд обмисляше чутото.

— Е, и?

— Прекрасно! Бих искал да се запозная с някои от тях.

Магьосникът се сети за едно обяснение.

— Аха, — каза той — дошъл си да наемеш войници („воини, които се бият за племето най-вече с млечни орехи“)?

— О, не, не. Просто искам да ги видя. За да мога, когато се върна у дома, да кажа, че наистина съм го направил.

На Ринсуинд му мина през ума, че една среща с по-голямата част от клиентелата на „Барабана“ би означавала, че Двуцветко никога няма да се върне у дома, освен ако не живееше надолу по течението на реката, и ако то случайно не го отнесеше дотам.

— Къде живееш? — попита той. Забеляза, че Бродман се е измъкнал в някоя от стаите отзад. Хю ги наблюдаваше подобрително от една съседна маса.

— Чувал ли си за града на Бес Паларджик?

— Ами, аз не съм бил много дълго в Троб. Само минавах оттам и…

— О, не, той не е в Троб. Аз говоря на Троб, защото в нашите пристанища има много битробски моряци. Бес Паларджик е най-голямото морско пристанище на Ахатовата Империя.

— Струва ми се, че… никога не съм чувал за нея.

Двуцветко учудено повдигна вежди.

— Не? Тя е доста голяма. Плаваш от Кафявите Острови по посока на часовниковата стрелка около седмица и си там. Добре ли си?

Той бързо заобиколи масата и започна да тупа магьосника по гърба. Ринсуинд се задави с бирата.

Това беше Уравновесяващият Континент.

На три пресечки от там някакъв старец пусна една монета в колба с киселина и леко я завъртя. Бродман чакаше нетърпеливо. Чувстваше се много неудобно в тази стая, изпълнена с шумовете от бъчви и бълбукащи стъкленици, и по чиито лавици неясни, тъмни сенки намекваха за черепи и разни препарирани небивалици.

— Е? — попита той.

— С тези неща не може да се бърза — раздразнено отвърна старият алхимик. — Анализът продължава дълго. Ах! — Той побутна колбата, където монетата сега лежеше в зелен водовъртеж. Пресметна нещо върху парче пергамент.

— Изключително интересно — най-сетне проговори той.

— Истинска ли е?

Старецът стисна устни.

— Зависи какво разбираш под този термин — каза той. — Ако въпросът ти е дали тази монета се равнява на петдесетдоларова, например, тогава отговорът е не.

— Знаех си аз. — изкрещя кръчмарят и се втурна към вратата.

— Мисля, че не съм съвсем ясен — спря го алхимикът.

Бродман се обърна ядосано.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, как да ти кажа, по един или друг начин, при сеченето си нашите монети са били разредени с течение на времето. Съдържанието на злато в една обикновена монета е едва 4/12, а останалите части се допълват със сребро, мед…

— Е и какво от това?