Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 125

От Магическите Войни насам никога толкова много магия не се беше концентрирала на едно малко място. Самият въздух трептеше и светеше. Магия рикошираше в магия, като от това се раждаха мимолетни нови диви магии, чиито кратък полу-живот беше едновременно странен и неконтролируем. Камъните под тежестта им започнаха да се огъват и да се пукат. Един от тях в действителност се превърна в нещо, което по-добре да остане без описание, и се изроди в някакво мизерно измерение. Започнаха да се проявяват и други странни странични ефекти. От бурята изскочи дъжд от малки оловни топчета, които се затъркаляха по тресящия се под; страховити фигури заломотиха и започнаха да правят неприлични жестове; триъгълници с по четири страни и кръгове с по два края се появяваха за миг, преди отново да се слеят с тътнещата, крещяща кула от неудържима сурова магия, която се надигаше от разтопените плочи и се разстилаше над Крул. Вече беше без значение, че повечето магьосници бяха спрели да изговарят заклинанията си и бяха избягали — нещото сега се наслаждаваше на потока октаринови частици, гъстотата на които винаги е най-голяма около Ръба на Диска. Всякаква магическа дейност замря по целия остров Крул, тъй като цялата налична манна в района бе изсмукана и погълната от облака, който вече беше висок четвърт миля и се изливаше в смразяващи мозъка форми; хидрофоби, възседнали носещите се по морето лещи, се забиваха с вик във вълните, дозите магия се превръщаха в най-обикновена мръсна вода в стъклениците им, вълшебните саби се топяха и капеха от ножниците им.

Но всичко това по никакъв начин не попречи на Нещото, което се намираше в подножието на облака и което сега блестеше ослепително в силата на мощната буря наоколо, да напредва уверено и твърдо към Главния Астроном.

Ринсуинд и Двуцветко наблюдаваха със страх и ужас от заслона на летателната кула на „Мощния Пътешественик“. Почетната група отдавна беше изчезнала, а след нея бяха останали само захвърлените оръжия.

— Е, добре, — най-сетне въздъхна Двуцветко, — ето го и Багажа. — И въздъхна отново.

— Не ти се вярва, а? — попита Ринсуинд. — Мъдрото крушово дърво е абсолютно неподатливо към всички известни видове и форми на магия. Направено е да те следва навсякъде. Искам да кажа, когато умреш и ако отидеш на Небето, най-малкото ще имаш чифт чисти чорапи в отвъдния живот. Но на мен още не ми се мре, така че стягай се и да тръгваме.

— Къде?

Ринсуинд вдигна един арбалет и стиска стрели за него.

— Където и да е, само да не е тук — отговори той.

— А Багажа?

— Не се безпокой. Когато бурята изразходва цялата свободна магия в околността, сама ще стихне.

Всъщност това вече започваше да става. Набъбналият облак все още се издигаше от района, но сега изглеждаше тънък, разреден и безопасен. И даже за времето докато Двуцветко го гледаше, той колебливо започна да проблясва.