Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 126
Тери Пратчет
Скоро от него остана само бледа следа. Сред почти невидимите сега пламъци, Багажът беше придобил очертанията на нещо тумбесто и тромаво. Бързо охлаждащите се камъни около него започнаха да пукат и да се деформират.
Двуцветко нежно повика Багажа си. Той спря равнодушното си придвижване през изтерзаните плочи и сякаш се заслуша много внимателно; а после, като задвижи десетките си крачка по невероятно сложен начин, обърна се по дължина и се запъти към „Мощния Пътешественик“. Ринсуинд го гледаше раздразнено. Багажът имаше прост състав, нямаше абсолютно никакъв мозък, имаше нагласата да убие всичко и всеки, който заплашва господаря му, и магьосникът въобще не беше сигурен дали вътрешността му заемаше същата време-пространствена структура като външния му вид.
— По него няма даже драскотина! — весело каза Двуцветко, когато сандъкът се настани пред него. Отвори капака му.
— Намери чудесно време да се преобличаш! — заяде се Ринсуинд. — Само след минутка всичките тези стражи и заклинатели ще се върнат, а те наистина ще бъдат ядосани, човече!
— Вода — промърмори Двуцветко. — Целият сандък е пълен с вода!
Ринсуинд надникна през рамото му. Нямаше и следа от дрехи, кесии, или от някакви други вещи на пътешественика. Само вода.
Незнайно откъде се появи една вълна и отчасти покри края. Тя се удари в плочите, но вместо да се разлее, започна да придобива очертанията на стъпало. Последва още едно стъпало и долната половина на чифт крака, а водата продължаваше да се лее, като че ли пълнеше невидим калъп. Миг по-късно пред тях стоеше Тетис, морският троп, и примигваше.
— Аха — най-сетне каза той. — Вие двамата. Това, предполагам, не би трябвало да ме изненадва.
Той се огледа наоколо, без да обръща внимание на учудените им физиономии.
— Аз просто си седях пред колибата и гледах залеза на слънцето, когато това нещо изскочи с рев от водата и ме глътна — каза той. — Стори ми се доста странно. Къде сме сега?
— В Крул — отговори Ринсуинд. Той погледна сурово Багажа, който сега беше затворил капака си и седеше със самодоволна физиономия. Да поглъща хора беше едно от нещата, които правеше доста често, но винаги, когато след това отвореше капака си, вътре нямаше нищо, освен бельото на Двуцветко. Той грубо вдигна капака му. И наистина — вътре нямаше нищо друго, освен бельото на туриста. Беше съвсем сухо.
— Виж ти, виж ти — каза Тетис. Той погледна нагоре.
— Ей! — извика той. — Това не е ли корабът, който ще изпратят отвъд Края? А? Той трябва да е!
Една стрела изсвистя и прелетя през гърдите му, като остави само лека вълничка след себе си. Той сякаш не я забеляза. Но Ринсуинд я видя. Откъм края на арената започнаха да се появяват войници, а много други надничаха около входовете.
Втора стрела се удари и отскочи от кулата зад Двуцветко. На такова разстояние заклинанията не можеха да действат много, но всичко беше само въпрос на време…
— Бързо! — извика Двуцветко. — На кораба! Няма да посмеят да стрелят по него!
—
