Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 123

— От морето се е появило чудовище и напада корабите в пристанището — каза той. — Току-що оттам дойде бързоходец.

— Голямо ли е чудовището?

— Не особено, макар че казаха, че е изключително ядосано, господарю.

Владетелят на Крул и на Обиколната Ограда помисли за миг по този въпрос, после сви рамене.

— Морето е пълно с чудовища — каза той. — Това е една от главните му особености. Справете се с него. И… Главни Отговорнико по Изстрелването?

— Да, господарю?

— Ако се ядосам повече, ти ще ми напомниш, че трябва да се принесат в жертва двама души. Иначе може да стана по-щедър и да увелича броя им.

— Да, господарю. — Главният Отговорник се измъкна, облекчен, че се е отдалечил от погледа на самодържеца-тиран.

„Мощният Пътешественик“, без голата си бронзова черупка, която бе извадена от калъпа няколко дни по-рано, сега стоеше спокойно в гнездото си на върха на една дървена кула в центъра на арената. Пред него в посока към Края се спускаше релса, където на едно разстояние от няколко стъпки, тя внезапно се вдигаше нагоре.

Покойният Дактилос Златнооки, който бе конструирал летателната площадка, както и самия „Мощен Пътешественик“, беше обяснил, че целта на тази последна подробност е просто да гарантира, че корабът няма да се забие в скалите, щом веднъж започне дългото си гмуркане. Може би не беше нищо повече от случайно съвпадение и това че, поради внезапното изкривяване на пътя, корабът щеше да подскочи като пъстърва и да проблесне театрално на слънчевата светлина, преди да изчезне в облачното море.

В края на арената затръбиха фанфари. Появи се почетната стража на хелонавтите, съпроводена от възгласите на тълпата. А след това, облечени в бели костюми, на светлината се появиха и самите изследователи.

Нещо моментално просветна в главата на Главния Астроном и му подсказа, че нещо не е наред. Например, героите винаги стъпват по определен начин. Или поне, със сигурност не се поклащат, а единият от хелонавтите правеше точно това.

Ревът на събралите се жители на Крул беше оглушителен. Докато хелонавтите и техните стражи прекосяваха голямата арена и минаваха между множеството олтари, издигнати за разните магьосници и жреци от безбройните секти на Крул, за да осигурят успеха на полета, Главният Астроном се намръщи. Групата беше стигнала вече докъм средата на пътя, когато мозъкът му стигна до едно заключение. В мига, когато хелонавтите стояха вече в подножието на стълбата, която водеше към кораба — а нямаше ли и нещо друго освен колебание в поведението им? — Главният Астроном скочи на крака, но думите му се изгубиха сред виковете на тълпата. Едната му ръка се мяташе напред-назад, пръстите му драматично описваха традиционните заклинателни движения и всеки случайно минаващ човек, който може да чете по устните, и който, също така, е запознат със стандартните магически текстове, би различил началните думи на Плаващото Проклятие на Весткейк и благоразумно би изчезнал на мига оттам.