Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 121

Той се обърна и срещна очите на Двуцветко, който го гледаше и пресмяташе нещо.

— Не… — светкавично започна Ринсуинд. Двуцветко не му обърна внимание.

— Богинята каза, че двама души ще бъдат изпратени отвъд Края — каза той с блясък в очите, — пък и спомняш ли си, тропът Тетис каза, че е необходимо нещо, което да те предпазва? Крулианците са преодолели тази пречка. Това се космически доспехи.

— Хич не ми изглеждат широки — бързо изпя Ринсуинд й сграбчи туриста за ръката, — така че, хайде, няма никакъв смисъл да седим тук…

— Защо трябва винаги да се паникьосваш? — кисело го попита Двуцветко.

— Защото целият ми бъдещ живот току-що ми мина пред очите и не беше никак дълъг, така че, ако сега не се размърдаш, ще тръгна без теб, защото след някоя и друга секунда ще предложиш да облечем…

Вратата се отвори.

Двама яки млади мъже влязоха в стаята. Цялото им облекло се състоеше от по чифт вълнени панталони. Единият, от тях още се триеше бързо с хавлия. И двамата кимнаха на бегълците и не изглеждаха никак учудени, че ги виждат.

По-високият от двамата седна на една от пейките пред седалките. Кимна на Ринсуинд и каза:

— ? Тьо юр ятл хьо соотен гетрунен?

Е, това вече беше неудобно, защото, макар че Ринсуинд се считаше за експерт по повечето езици от западните части на Диска, това беше първият път, когато към него се обръщаха на Крулиански език, а той не разбираше и дума от него. Нито пък Двуцветко разбираше нещо, но това ни най-малко не му попречи да пристъпи напред и да си поеме дъх.

Скоростта на светлината през магическо излъчване, като това, което ограждаше Диска, беше съвсем ниска, не много по-голяма от скоростта на звука в по-малко синхронизирани вселени. Но все пак това беше най-бързото нещо наоколо, с изключение на, в моменти като този, мозъка на Ринсуинд.

В един миг той си даде сметка, че туристът се кани да опита своя особен вид лингвистични познания, което ще рече, че се канеше да заговори бавно и високо на своя собствен език.

Ринсуинд замахва с лакет назад и изкара въздуха на Двуцветко. Когато дребният човек вдигна очи към него, примрял от болка и безкрайно учуден, магьосникът пресрещна погледа му, изплези език и с жестове му показа как го реже с въображаеми ножици.

Вторият хелонавт — защото точно такава беше професията на мъжете, на които съвсем скоро бе отредено да полетят към Гигантската Атуин — вдигна поглед от разписанието и ги загледа смаяно. Големите му геройски вежди се сбръчкаха от усилието да заговори.

— ? Хьор ю латруин ньор у? — попита той.

Ринсуинд се усмихна, кимна и побутна Двуцветко към него. Вътрешно въздъхна от облекчение, когато видя, че туристът внезапно се загледа в един голям месингов телескоп, който лежеше на масата.

— ! Суутен у! — нареди седналият хелонавт. Ринсуинд кимна пак, усмихна се, взе един от големите медни шлемове от лавицата и с все сила го надяна върху главата му. Хелонавтът политна напред и само лекичко изхърка.

Стъписан, вторият от мъжете едва свари да направи и крачка, преди Двуцветко да го удари аматьорски, но все пак ефективно с телескопа. Той се строполи върху колегата си.