Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 117

— Там, откъдето идвам, нямаме богове — каза Двуцветко.

— Имате — каза Дамата. — Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.

Мозъкът на Ринсуинд се раздвижи.

— Виж какво — каза той. — Не искам да прозвучи невъздържано, но само след няколко минути тази врата ще се отвори, ще дойдат, ще ни отведат и ще ни убият.

— Да — каза Дамата.

— Не би ли ни Казала защо! — попита Двуцветко.

— Добре — отговори Дамата. — Крулианците възнамеряват да изстрелят бронзов кораб от Края на Диска. Главната им цел е да определят пола на Атуин, Световната Костенурка.

— Струва ми се абсолютно безсмислено — каза Ринсуинд.

— Не е така. Помисли! Един ден, някъде в огромната нощ, сред която се движим, Гигантската Атуин може да срещне друг представител на вида chelys galactica. Дали ще се сбият? Или ще се съвъкупят? С малко въображение можеш да си представиш колко важен би могъл да бъде за нас полът на Атуин. Или поне така казват Крулианците.

Ринсуинд се опита да не мисли за съвъкупяването на Световните Костенурки. Но не беше толкова лесно.

— И така — продължи богинята, — те възнамеряват да изстрелят този космически кораб с двама пътници на борда. Това ще бъде кулминацията на десетилетия изследвания и проучвателска работа. Ще бъде и много опасно за пътниците. И така, опитвайки се да намали рисковете, Главният Астроном на Крул се спазари със Съдбата да принесе в жертва двама души в мига на изстрелването. Съдбата, от Своя страна, се съгласи да се усмихне на космическия кораб. Добра сделка, нали?

— И ние сме жертвите — каза Ринсуинд.

— Да.

— Аз пък си мислех, че Съдбата не се впуска в такива пазарлъци — каза магьосникът. — Мислех си, че Съдбата е неумолим.

— По принцип, да. Но вие двамата сте му трън в очите от известно време насам. Той настоя вие двамата да сте жертвите. Той ви даде възможността да избягате от пиратите. Той ви позволи да стигнете до Обиколната Ограда. Съдбата може да е само един подлец понякога.

Последва мълчание. Жабата въздъхна и избяга под масата.

— Но ти можеш да ни помогнеш? — подхвърли Двуцветко.

— Разсмивате ме — каза Дамата. — Аз съм малко сантиментална. Ако бяхте комарджии, щяхте да го знаете. Така че, известно време аз се движих в съзнанието на жабата и вие трогателно ме спасихте, защото, както всички знаем, никой не обича да гледа покъртително безпомощни създания, изоставени на собствената им смърт.