Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 118

— Благодаря — каза Ринсуинд.

— Съдбата твърдо е настроена против вас — каза Дамата. — Но това, което мога да направя, е да ви дам една възможност. Само един малък шанс. Останалото зависи от вас.

Тя изчезна.

— Божичко! — възкликна Двуцветко след малко. — За пръв път виждам богиня.

Вратата се отвори със замах. Влезе Гархартра, като държеше пред себе си жезъл. Зад него вървяха двама стражи, въоръжени по-традиционно със саби.

— Ах — приятелски каза той. — Виждам, че сте готови.

— Готови — каза един глас в главата на Ринсуинд.

Бутилката, която магьосникът беше хвърлил преди около осем часа, продължаваше да виси във въздуха, окована от магията в собственото й времево поле. Но през всичките тези часове първоначалната манна на магията бавно бе изтичала, докато в един момент общата магическа енергия се бе оказала недостатъчна, за да я задържи срещу собственото мощно нормализационно поле на Вселената. И когато това се случи, Реалността се върна обратно за някакви си микросекунди. Видимо това се изрази във факта, че бутилката изведнъж завърши последната част от параболата си и се заби странично в главата на Отговорника за Гостите, като опръска стражите със стъкло и вино от медузи.

Ринсуинд сграбчи Двуцветко за ръката, ритна най-близкия пазач в слабините и помъкна втрещения турист към коридора. Преди вцепененият Гархартра да се строполи на пода, двамата му гости вече тичаха надалеч по каменните плочи. Ринсуинд кривна зад един ъгъл и се озова на балкон, който обхождаше четирите страни на вътрешен двор. Под тях, по-голямата част от двора беше заета от декоративно езеро, в което няколко водни костенурки се приличаха сред листата на водните лилии.

А пред Ринсуинд стояха двама много изненадани магьосници, облечени в отличителните тъмно сини и черни плащове на заклети хидрофоби. Единият от тях, който явно се ориентираше по-бързо от другаря си, вдигна ръка и подхвана началните думи на някаква магия.

Откъм страната на Ринсуинд се чу кратък, остър шум. Двуцветко се беше изплюл. Хидрофобът изпищя и ръката му се отпусна като отсечена.

Другият нямаше никакво време да реагира, защото Ринсуинд вече беше върху него и яростно размахваше юмруци. Един як юмручен удар, получил допълнителна сила от страха, преметна мъжа отвъд парапета на балкона и го запрати в езерото, което пък направи нещо много странно — водата се разплиска настрани сякаш в нея беше цопнал огромен невидим балон и хидрофобът увисна с писъци в полето на собственото си отвращение.

Двуцветко го зяпаше удивен, докато магьосникът не го сграбчи за рамото и му посочи един коридор, който изглеждаше обещаващо. Спуснаха се по него, а хидрофобът остана да се гърчи на земята след тях и да търка мократа си ръка.

Известно време те чуваха викове зад себе си, но после се шмугнаха в един страничен коридор, после в друг вътрешен двор и много скоро шумът от преследвачите им се изгуби далеч назад. Най-сетне Ринсуинд избра една безопасна на вид врата, огледа наоколо, видя, че стаята зад нея е свободна, издърпа и Двуцветко вътре и я затръшва след себе си. Облегна се на нея, а гърдите му мощно хриптяха от умората.