Читать «Последният херцог» онлайн - страница 219

— Така е — пое си дълбоко въздух младият мъж. — А това отново поставя на дневен ред въпроса, чиито неизвестен отговор продължава да ме измъчва. Трагмор спомена, че изнудвал Маркам, за да го принуди да участва в неговия план за приюта.

— Спомням си — кимна замислено съпругата му. — Баща ми каза, че Маркам загубил интерес, вероятно след бягството ти от приюта, но моят родител намерил начин да възвърне този интерес.

— Да, но с какво го е изнудвал? Какви заплахи е използвал? По дяволите! — Пиърс пусна ръката на любимата си и се извърна, но тя успя да забележи измъчения му поглед. — Непрекъснато обсъждаме тази тема. Но всичко това са само наши предположения. Искам да знам какво е мислел Маркам. Тогава може би ще се поуспокоя.

— Струва ми се, че мога да ти помогна по този въпрос.

Двамата съпрузи се обърнаха и видяха застаналия до вратата Холингсби.

— Извинявайте, че нахлувам така. И не винете Лангли. Той си вършеше работата безупречно и настояваше, че все още не приемате посетители — усмихна се адвокатът. — Аз обаче издебнах удобния момент. Изчаках Лангли да се отдели за миг от входа и забързах насам. И, по всичко личи, моментът е дори по-подходящ, отколкото очаквах. — Той се приближи до бюрото и постави отгоре му папката си. — Тук имам едно писмо, което, предполагам, ще те дари с покоя, който търсиш.

— Ти не си посетител, Холингсби. Ти си приятел — отговори веднага Пиърс. — И си винаги добре дошъл в нашия дом. — Веждите му се повдигнаха въпросително. — Писмо ли?

Адвокатът извади два плика, като в същото време наклони глава към Дафни.

— Иска ми се да изразя моите съболезнования по повод ненавременната смърт на баща ти.

— Благодаря ти, но не е нужно. — Младата жена прекоси стаята, наля бренди в две чаши и ги подаде на мъжете. — Всички ние знаем що за човек беше баща ми. Не пожелавам подобна насилствена смърт никому, но би било абсурдно да се преструвам, че скърбя. Всъщност това, което чувствам, е дълбока тъга и огромно облекчение. Тъга за грозния начин, по който баща ми пропиля живота си и облекчение, че мама и всички други, потърпевши от неговата жестокост, най-после се отърваха.

— Ти си невероятна жена — рече, изпълнен с възхищение, Холингсби. Загледа се в питието си, а след това вдигна очи, за да срещне погледа на Дафни. — Ще говоря без заобикалки. Това, което трябва да покажа на Пиърс, е свързано с баща му. Ако предпочиташ да не присъстваш…

— Не. — И тя предано застана до съпруга си. — Ще остана.

Адвокатът изчака само утвърдителното кимване на Пиърс, за да му подаде първия запечатан плик.

— Последният херцог даде специални указания да ти предам това писмо непосредствено и едва след смъртта на маркиз Трагмор.