Читать «Последният херцог» онлайн - страница 220

Младият мъж трепна изненадано, остави чашата си, пое плика, разкъса го и разгърна написаните на ръка страници в него. След това се отпусна на канапето и даде с ръка знак на любимата си да седне до него. Тя се подчини и двамата заедно зачетоха посланието на баща му.

Скъпи мой сине Пиърс,

Нямаш представа откога чакам да мога да те нарека така, да изкрещя пред целия свят, че ти — и твоята майка — сте мои. Но човек осъзнава някои неща прекалено късно, тъй като едва в края на живота си разбира какво е истински важното и кое — незначително. Извиненията са безсмислени, тъй като никакви слова не могат да върнат онова, което вече е изгубено, нито пък да излекуват прекалено дълбоките рани. Но знай, че страдах ужасно заради собствените си глупост и слабост, тъй като сам се лиших от щастието да живея с жената, която обичах и шанса да познавам нашето дете.

Не мога да изразя колко горд се чувствам, че си наследил състрадателното сърце и силата на характера на майка си, така че твоите деца никога да не познаят агонията от изоставянето, която аз ви накарах да понесете с Кара.

Но стига празни съжаления. Фактът, че четеш това писмо означава, че Трагмор вече го няма и че заплахите му вече не могат да ни навредят. Когато се обърна назад, разбирам какъв глупак съм бил, щом съм му се доверил. Единственото, което мога да кажа в своя защита е, че, в невероятната си наивност, го мислех за свой приятел.

Нека сега да ти обясня неразумните си действия отпреди двайсет и три години, с надеждата, че ще ги разбереш, макар и да не ги приемеш.

По нататък в писмото се описваха подробности за онова, което Трагмор бе загатнал преди смъртта си: че Маркам се бе обърнал към него, подтикван от отчаяното си желание да посещава приюта, като претендирал, че трябва да наглежда детето на някакъв приятел, че Трагмор бе приветствал идеята да го придружава, за да върши незаконните си сделки с Барингс и че след бягството на Пиърс от „Дома на вечната надежда“, когато Маркам поискал да излезе от заговора, маркизът отказал да го пусне.

Пиърс нетърпеливо разгърна страницата, търсейки отговорите, от които се нуждаеше отчаяно.

Трагмор изобщо не се интересуваше дали ще го придружавам при срещите му с Барингс. Единственото, което го вълнуваше, бе да продължавам да плащам за помощта му в началото и да мълча по повод незаконните му деяния. Той сподели с директора на приюта, че възнамерявам да се оттегля и доукраси истината като добави, че уж съм планирал да уведомя властите за нечестните им сделки. Не само, че не бях отправял подобна заплаха, ами дори не бях помислял за такова нещо. Барингс естествено изпадна в паника, а Трагмор беше разчитал точно на това. Двамата се съюзиха срещу мен и обявиха, че ако не изпълня исканията им, маркизът щял да разкрие пред Горната камара цялата схема и да обяви мен за инициатор и извършител, а тях с Барингс — невинни и шокирани, насила въвлечени участници, които бяха разкрили незаконните ми действия и сега търсеха справедливост. Директорът на приюта естествено щеше да потвърди думите на Трагмор. При подобни свидетелски показания нямаше как да спася нито семейството, нито репутацията си.