Читать «Последният херцог» онлайн - страница 215

— Какви деца? За какво, по дяволите, говориш? — изломоти Трагмор, като се опитваше да се освободи.

— „Домът на вечната надежда“. Спомняш ли си? Нали оправният ти детектив те беше информирал за моите корени? За теб беше голямо откритие, че копелето, което държеше твоите полици е наистина копеле и че е прекарал първите десетина години от живота си в приют. И то не в кой да е приют, можеш ли да си представиш, а в онзи, в който си направил безчет доходоносни посещения. Никога не ти е минавало през ума, че ще си спомня за теб, нали? Мислеше си, че си бил също толкова анонимен за мен, колкото аз — за теб. Но ти се лъжеше, Трагмор. Дяволски много се лъжеше. Спомням си те пределно ясно — твоите побои, твоята жестокост. — Пръстите на младия мъж се впиха в гърлото на маркиза. — И, разбира се, срещите ти с Барингс. Вашите комбинации, които си мислехте, че сте прикрили хитро. Парите, които слагаше в джоба си, за да оставиш онова чудовище да управлява приюта. Спомням си всичко, долен мошеник такъв. Всяка седмица ви наблюдавах как двамата с моя баща, изискания херцог Маркам, се промъквате в кабинета на Барингс, като си мислехте, че всичката измет в „Дома на вечната надежда“ си е в леглата. Всяка седмица виждах как Барингс ти подава парите. И всяка седмица се заклевах пред себе си да те накарам да платиш за жестокостта си.

Маркизът, разширил зеници, бе престанал да се бори.

— През цялото това време си знаел? Затова значи ме преследваше така, както хищникът преследва плячката си. — Възвърнал арогантността си, той отблъсна ръката на младия мъж. — Винаги си си мислел, че сделката ми с Барингс е истинско изобретение. Вярно, възможността се представи най-неочаквано, но след това доразвих всичко в блестяща схема. Изненадващ факт, като се има предвид, че ми бе внушена несъзнателно от Маркам.

Пиърс преглътна с усилие.

— Значи трябва да благодаря на баща си за дългогодишното царуване на Барингс.

Последва подобен на грачене смях.

— Не бъди глупав, Торнтън. Маркам не беше достатъчно нечестен, за да измисли подобен бляскав план. Той беше слаб човек, чиито сърце и съвест бяха в непрекъснат конфликт с главата му. Неговото предложение беше само скелетът на окончателния вариант. Той предложи да ме възнагради царски, ако измисля някаква правдоподобна спекулация, която да изисква редовните му посещения на „Дома на вечната надежда“. Истинският му мотив за това уж бил да държи под око незаконния син на някакъв свой близък приятел. Скоро обаче си дадох сметка, че синът бил на самия Маркам. Ти — повдигна рамене Трагмор. — От самото начало подозирах, че не ми бе разказал цялата история, но, честно казано, това не ме интересуваше. Идеята да взимаме пари от Барингс беше моя, нещо, което, бях сигурен, моралът на Маркам никога не би позволил. Затова аз се заех с тази работа и точно това му и предложих да правим. Щях да придружавам Маркам при всичките му посещения и лично да уреждам мръсната работа с Барингс, и по този начин да давам възможност на херцога да изпълнява задължението си — да проверява дали незаконният син на приятеля му се чувства добре. Това вършеше чудесна работа на Маркам. При положение, че истинската причина за посещенията му оставаше в тайна, той не се интересуваше изобщо какво ми плаща Барингс, нито пък, че аз сучех от две майки — от него самия и от Барингс. В крайна сметка баща ти имаше повече пари, отколкото би могъл да похарчи за цял един живот. Следователно всеки от нас получи онова, което искаше.