Читать «Последният херцог» онлайн - страница 213

— Да, но в момента тя се опитва да се освободи от моето име, нали така? Поне така ми каза Холингсби, когато се отби в Трагмор, за да ми съобщи, че повече няма да работи за мен.

— Да — сряза го Пиърс. — Точно това прави. И с пълно основание, и двамата го знаем много добре. Ти се отнасяше отвратително с нея, копеле, както и с моята съпруга.

— Аз? Копеле? — Горчив смях. — Мисля, че нещо си се объркал, Торнтън. Копелето си ти, а не аз. Ти си роден от една курва, която бяха изгонили на улицата, където й беше мястото. Ако съдбата беше по-справедлива, тя трябваше да умре още там, докато ти беше в корема й, вместо да прахосва парите на данъкоплатците в скапания приют в Лестър.

Нещо в Пиърс сякаш се скъса.

— Кучи син! — Юмрукът му изсвистя във въздуха и запрати надалеч маркиза.

— Недей, Пиърс — сграбчи го за ръкава викарият. — Той точно това се опитва да те накара да направиш. Не знам поради каква причина иска да се направи на мъченик. — И Чеймбърс посочи към гледащите ги строители и ученици.

— Напразно си хабиш думите, Чеймбърс. — Възвърнал равновесието си, Трагмор бе притиснал носа си с носна кърпичка. — Не можеш да го възпреш, той е като животно. То си му е в кръвта и е подсилено от годините, прекарани на улицата. Нека да покаже пред всички ни каква е истината — че, със или без титла, той си остава нищожеството от приюта. Ако Маркам имаше грам мозък в главата си, той никога нямаше да признае за свой син копелето на Кара Торнтън.

— Млъкни, татко. — Дафни незабелязано бе станала от пейката и сега стоеше, с горящ поглед, до мъжете.

Този път Трагмор изглеждаше поразен.

— А, а, какво е станало с кротката ми малка Дафни?

— Спаси се от отровните ти лапи — сряза го младата жена. — Както и мама. А сега се махай, остави на мира семейството ми и никога повече не се връщай.

Маркизът замислено сви ръката си в юмрук.

— Само посмей и си мъртъв. — Гласът на Пиърс прозвуча убийствено спокойно. — И не ми пука, ако ще цялата Горна камара да дойде да гледа как ще те удуша.

— Не ти пука, така ли?

— Не. Аз съм нищожество от приют, нали не си забравил?

— Харуик. — Елизабет се приближи, чувствайки, че краката й треперят. — Какво искаш? Защо си си направил труда да наемаш детектив? — Уплашеният й поглед се премести от Дафни върху Пиърс и най-накрая се спря върху викария. — Ако завръщането ми в Трагмор е цената, която трябва да платя, за да спася любимите си хора, тогава… — Гласът й я предаде за момент. — Тогава така да бъде.

Маркизът отметна назад глава и се засмя.

— Не се ласкай толкова, скъпа. Всичките ти атрибути са напълно заменими. Честно казано, изобщо не ми пука в чие легло лягаш. Разбира се не възнамерявам да призная това пред църквата или парламента. Онова, което ще им кажа е, че съм бил изоставен от любимата си съпруга, от жената, която съм обичал и за която съм се грижил в продължение на повече от двайсет години. Помисли си за възмущението им, когато прочетат моите документи и научат, че си избягала с твоя любовник от миналото… и, че си се приютила под покрива на един избухлив и нечестен човек. — Трагмор присви устни. — Колко бързичко ще ми дадат развод. И колко тъжно ще бъде това за теб и за Дафни. — И той вдигна триумфиращ поглед към Пиърс. — Не само, че няма да оставя на Елизабет никакъв шанс да започне този развод, ами и ще го получа такъв, че да задоволява собствените ми изисквания, а нея ще я оставя без стотинка.