Читать «Последният херцог» онлайн - страница 216

— Да, всички вие получихте каквото искахте — изсъска Пиърс. — И в твоя случай това означаваше не само пари, а и кръв. Между посещенията заедно с Маркам, ти идваше и сам, заради удоволствието да ни биеш и измъчваш.

— Просто ви поставях там, където ви беше мястото — озъби се маркизът. — И когато баща ти забрави своето място, аз сторих същото. Само че по много по-изкусен начин.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Да речем, че когато интересът на Маркам изчезна, аз започнах да го подклаждам, като му сочех предимствата на нашето сътрудничество.

Младият мъж разтегна в неприятна гримаса устни.

— Изнудвал си го.

— И трябва да признаеш, че го правя добре. — Подигравателните думи на Трагмор напомняха за настоящата ситуация. — Достатъчно — рече той и заглуши с жест въпроса, който Пиърс се готвеше да зададе. — Малкото ни събрани е към края си. Е, какъв е отговорът ти? Приемаш ли моите условия или да се свързвам с адвоката си и да започвам бракоразводната процедура, която ще превърне съпругата ти в копеле?

— Недей, Пиърс — рече тихо Дафни и застана до любимия си. — Той е достатъчно безчовечен, когато е лишен от власт. Представяш ли си живота на колко хора би разрушил, ако има пари и власт?

Младият мъж си пое бавно и дълбоко въздух и погледна подред към викария, Елизабет и своята съпруга.

— Ще се свържа с Холингсби още щом се върна тази вечер.

— Не! — сграбчи ръката му Дафни и заклати буйно глава. — Не прави това. Ще се чувствам много по-малко копеле, ако ме отрече, отколкото ако продължавам да бъда негова дъщеря. Не искам той да ми бъде баща.

Пиърс обърна глава и погледна разтревожената си съпруга.

— Заклех се да те пазя от всякакво зло. И възнамерявам да сторя точно това.

— Закле се също така да унищожиш и баща ми.

В очите на младия мъж проблеснаха иронични искрици.

— Тогава още не предполагах, че той сам се е унищожил.

— Съгласна съм с Дафни — обади се внезапно Елизабет. Тя вирна брадичка, като черпеше сили от одобрителното кимване на викария. — Харуик не може да ми стори по-голямо зло от това, което вече ми направи. Но може да нарани други. Не позволявай това да стане, Пиърс.

Осъзнал искрените слова на Елизабет и пълната липса на себичност както у Дафни, така и у майка й, младият мъж почувства, че го обзема прилив на гордост.

— Вземи всичките ми пари, Трагмор. Това е без значение, тъй като в крайна сметка победителят ще бъда пак аз.

— Какви глупости бръщолевиш? — попита маркизът. — Да не си променил мнението си? Да не би да отказваш да…

— Сър? — Прудънс, която се бе промъкнала незабелязано край тях, дръпна Трагмор за сакото. — Не се ядосвайте. — Гласчето й се загуби сред виковете на възрастните и шума от строежа.