Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 6

Един от най-ценните предмети в колекцията, осемдесетсантиметрова бронзова скулптура на кон и ездач, оригинална творба на Ремингтън¹, все още се пазеше в прокуратурата. Именно с нея твърдяха, че бил смазан тилът на Гари.

Понякога, когато бе сигурна, че родителите й спят, Моли слизаше на пръсти на долния етаж, заставаше на прага на кабинета и се опитваше да си представи точно как е заварила Гари.

Как го е открила… Колкото и да се мъчеше, когато се замислеше за онази вечер, просто не можеше да си спомни да е разговаряла с него, камо ли пък хода на събитията. Нямаше спомен да е взела онази скулптура, да е хванала коня и да е замахнала достатъчно силно, за да разбие черепа му. Но те твърдяха, че е направила точно така.

Когато се прибра след поредния ден в съда, тя видя загрижеността, изписала се на лицата на родителите си, и докато я прегръщаха, усети страха им, че ще я изгубят. Моли сковано остана в прегръдките им, после отстъпи назад и безстрастно ги погледна.

Да, красива двойка — всички го казваха. Тя знаеше, че прилича на майка си Ан. Уолтър Карпентър, баща и, беше по-висок от двете им. Косата му сребрееше. Преди беше рус. Отдаваше го на викингската си кръв, дошла от баба му, емигрантка от Дания.

— Сигурен съм, че всички с удоволствие бихме изпили по един коктейл — рече той и се насочи към бара.

Моли и майка й предпочетоха вино, а адвокатът мартини.

— Филип — попита баща й, докато му подаваше чашата, — какво ще кажеш за днешните показания на Блак?

— Смятам, че ще успеем да ги неутрализираме, когато го разпитам — пресилено и прекалено енергично отвърна Матюс.

Известен трийсет и осем годишен адвокат, Филип Матюс се бе превърнал в нещо като медийна звезда. Баща й се бе заклел, че ще й осигури възможно най-добрата защита и въпреки сравнително младата си възраст, Матюс наистина беше блестящ. Не беше ли постигнал оправдателна присъда за онзи телевизионен директор, когото бяха обвинили в убийството на жена му? Да, помисли си Моли, но не го бяха открили, изпоцапан с нейната кръв.

Усещаше, че главата й малко се прояснява, макар да знаеше, че не е достатъчно. Но в този момент разбираше как изглеждат нещата за хората в съдебната зала, особено за заседателите.

— Още колко ще продължи процесът? — попита тя.

— Около три седмици — отвърна Матюс.

— И накрая ще ме признаят за виновна — безизразно рече Моли. — И вие ли смятате така? Зная, всички мислят, че съм го направила, защото съм била бясна. — Тя уморено въздъхна. — Деветдесет процента от хората са убедени, че си спомням всичко, но лъжа, а според останалите десет процента наистина не си спомням случилото се, просто защото съм откачила.

Съзнавайки, че ще я последват, тя тръгна по коридора към кабинета и отвори вратата. Усещането за нереалност отново я обгърна.