Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 8

— Значи сте съученички, казваш. Чудесно. Искам спешно да подготвиш за програмата подробен материал за живота й.

— Добре. Но, Гюс, недей да си мислиш, че имам вътрешна информация за Моли — предупреди го Фран. — Не съм я виждала от абитуриентския, бал, а това беше преди четиринайсет години. Тогава постъпих в калифорнийския университет, майка ми се премести в Санта Барбара и прекъснах връзките си с почти всички от Гринидж.

Всъщност, и тя, и майка й имаха сериозни основания да се преместят в Калифорния и да прекратят всякакви контакти с Кънектикът. В деня на завършването на Фран баща й ги бе завел на празнична вечеря. Накрая бе вдигнал наздравица за бъдещето на дъщеря си в Алма матер, целунал бе и двете, казал бе, че си е забравил портфейла в автомобила, излязъл бе на паркинга и се бе застрелял. През следващите няколко дни се изясни причината за самоубийството му. Следствието бързо разкри, че незаконно е присвоил четиристотин хиляди долара от фонда за построяване на библиотека в Гринидж, който председателстваше на доброволни начала.

Гюс Бранд вече знаеше тази история, разбира се. И беше споменавал за нея, когато бе отишъл в Лос Анджелис, за да й предложи работа в НАФ-ТВ.

— Виж, това е минало. Няма нужда да се криеш тук в Калифорния, пък и постъпването ти при нас ще даде тласък на кариерата ти — каза той. — В този бизнес всеки, който наистина е добър, трябва да е в постоянно движение. Нашите новини в шест часа бият местните мрежи и „По истински случай“ е в първата десетка. Освен това, Ню Йорк ти липсва, признай си го.

Фран почти очакваше Гюс да цитира стария виц, че всичко извън Ню Йорк е Бриджпорт², но той не отиде чак толкова далеч. С оредяваща сива коса и отпуснати рамене, външният вид на продуцента напълно отговаряше на неговите петдесет и пет години и лицето му постоянно носеше изражението на човек, току-що изпуснал последния автобус в снеговита нощ.

Но външният вид лъжеше и Фран го знаеше. Всъщност, той притежаваше изключително остър ум, доказано умение да измисля нови предавания и хъс, който нямаше равен в бранша. И тя прие предложението почти без да се замисля. Работата при Гюс означаваше бързо изкачване към върха.

— И след дипломирането нито си се виждала, нито си се чувала с Моли, така ли? — попита той.

— Не. По време на процеса й писах, за да изразя съчувствието и подкрепата си, но получих отговор от адвоката й, че макар да оценявала загрижеността ми, тя не си кореспондирала с никого. Това беше преди повече от пет и половина години.

— Как изглеждаше? Като млада, искам да кажа.

Фран отметна кичур светлокестенява коса зад ухото си, несъзнателен жест, който показваше, че се съсредоточава. В ума й проблесна образ и за миг видя шестнадесетгодишната Моли в „Крандън Академи“.

— Винаги е била особена — след малко отвърна репортерката. — Виждал си нейни снимки. Винаги е била красавица. Даже когато останалите от нас още бяхме недодялани тийнейджърки, тя вече караше хората да се обръщат след нея. Имаше най-невероятните сини очи, кожа, за каквато манекенките биха могли само да си мечтаят, и лъскава руса коса. Но най-много ме впечатляваше самообладанието й. Мислех си, че ако някъде едновременно срещне папата и английската кралица, Моли със сигурност ще знае как да се обърне към тях и в какъв ред. И в същото време, странното е, че винаги съм я смятала за плаха. Независимо от забележителното й хладнокръвие, в нея се долавяше някаква колебливост. Като красива птица, кацнала на клон, привидно замряла, но готова всеки момент да отлети.