Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 5

Около нея говореха хора, но гласовете на свидетелите отново се сляха в едно. Моли смътно осъзнаваше дните на процеса, влизането и излизането от съдебната зала, хората, които се изправяха на свидетелското място.

Чу показанията на Кал, Питър Блак и Джена. Кал и Питър разказаха как след като в неделя следобед разговаряли по телефона с Гари и му казали, че ще наминат, разбрали, че нещо не е наред.

Обясниха, че Гари бил ужасно разстроен, защото Моли научила за връзката му с Анамари Скали.

Гари казал на Кал, че Моли цяла седмица останала в, Кейп Код и не искала да разговаря с него, че му тръшвала слушалката, щом чуела гласа му.

— Как реагирахте на признанието на доктор Лаш за тази връзка? — попита прокурорът.

Кал отговори, че били дълбоко загрижени и за брака на приятелите си, и за евентуалното отрицателно отражение върху болницата на скандал, отнасящ се за доктор Лаш и млада медицинска сестра. Гари ги уверил, че няма да има скандал. Анамари напускала града. Имала намерение да даде бебето за осиновяване. Неговият адвокат се бил договорил за обезщетение от седемдесет и пет хиляди долара и обещание за запазване на случая в тайна, което тя вече била подписала.

Анамари Скали, помисли си Моли, онази хубава, тъмнокоса, сексапилна млада сестра. Спомняше си, че я е срещала в болницата. Дали Гари я бе обичал, или ставаше дума за обикновена любовна авантюра, излязла извън контрол, когато беше забременяла? Вече никога нямаше да научи. Толкова много въпроси щяха да останат без отговор. „Дали Гари наистина ме е обичал — зачуди се тя, — или съвместният ни живот е бил лъжа?“ Моли поклати глава. Не. Тази мисъл й причиняваше ужасна болка.

После на свидетелското място застана Джена. „Зная, че й е трудно да свидетелства — каза си Моли, — но обвинението я призова и тя няма друг избор.“

— Да — с тих, пресеклив глас потвърди приятелката й, — наистина позвъних на Моли в деня, в който умря Гари. Тя ми каза, че имал любовна връзка и че Анамари била бременна. Моли беше напълно съсипана. — Чуваше думите им, сякаш от много далеч. Прокурорът попита дали Моли е била разгневена. Джена отвърна, че била дълбоко наранена, но накрая призна, че била много ядосана на Гари.

— Стани, Моли. Съдията излиза.

Адвокатът й Филип Матюс я държеше за лакътя и я подканяше да се изправи. После я хвана подръка и напуснаха залата. Навън в лицето й избухнаха фотографски светкавици. Адвокатът я накара да побърза и я насочи към очакващия ги автомобил.

— Ще се срещнем с майка ти и баща ти в къщата — каза Матюс, докато потегляха.

Родителите й бяха пристигнали от Флорида, за да са с нея. Убеждаваха я да се премести, да напусне дома, в който бе умрял Гари, но тя не можеше. Къщата беше подарък от баба й и Моли я обичаше. По настояване на баща си се съгласи да ремонтира поне кабинета. Изнесоха всичко, свалиха тежката махагонова ламперия, извадиха скъпоценната колекция на Гари от стари американски мебели и произведения на изкуството. Неговите картини, скулптури, килими и газени лампи. Бюрото, червено-кафявият диван и столовете бяха заменени с тапицирано в светъл кретон канапе, фотьойли и маси от бял дъб. И въпреки това вратата на кабинета винаги стоеше затворена.