Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 3

Моли седеше на подсъдимата скамейка и внимателно слушаше. „Това са само думи — помисли си тя, — не могат да ме наранят.“ Усещаше насочените към нея погледи, любопитни и преценяващи. Някои от най-старите й познати бяха отишли при нея в коридора, за да я целунат и да й стиснат ръката. Една от тях беше Джена Уайтхол, най-добрата й приятелка от гимназията „Крандън Академи“. Сега Джена се занимаваше с търговско право. Съпругът й Кал бе председател на директорския борд на болницата „Лаш“ и здравноосигурителния фонд, създаден от Гари и доктор Питър Блак.

Двамата бяха прекрасни хора, каза си Моли. Когато през последните месеци усещаше, че трябва да се махне от всичко, понякога гостуваше на Джен в Ню Йорк и това невероятно много й помагаше. Те все още живееха в Гринидж, но през седмицата Джена често нощуваше в манхатънския им апартамент край „Юнайтед Нейшънс Плаза“.

Моли беше видяла в коридора и Питър Блак. Доктор Питър Блак, който преди се държеше толкова любезно с нея, сега я отмина с презрение, също като майката на Гари. Приятелството им със съпруга й датираше от студентските им години. Моли се чудеше дали Питър ще успее да замести Гари като шеф на болницата и здравноосигурителния фонд. Малко след смъртта на мъжа й бордът го бе избрал за главен изпълнителен директор, а Кал Уайтхол за председател.

До началото на процеса тя остана вцепенена. Обвинението започна да призовава свидетелите си. Те идваха и си отиваха като в мъгла, сякаш бяха непознати лица и гласове. После на свидетелското място застана Една Бари, пълната шейсетгодишна жена, която се грижеше за дома им.

— В понеделник сутрин отидох на работа в осем часа, както обикновено — започна тя.

— Имате предвид сутринта на девети април ли?

— Да.

— Откога работите при Гари и Моли Лаш?

— От четири години. Но работех при майката на Моли, още когато тя беше съвсем мъничка. Винаги е била толкова мила.

Моли улови съчувствения поглед, който й хвърли госпожа Бари. „Не иска да ме нарани — помисли си тя, — но ще каже как ме е заварила и е наясно как ще бъдат изтълкувани думите й.“

— Изненадах се, защото навсякъде в къщата светеше — продължи госпожа Бари. — Куфарът на Моли беше във фоайето. По това разбрах, че се е прибрала от Кейп.

— Госпожо Бари, моля, опишете разположението на първия етаж.

Фоайето е голямо — всъщност, по-скоро е приемна. Когато организират големи събирания, преди вечеря поднасят там коктейли. Гостната е точно до фоайето и гледа към входната врата. Трапезарията е отляво, минава се по широк коридор покрай бара. Кухнята и дневната са в същото крило, а библиотеката и кабинетът на доктор Лаш — в крилото вдясно от входа.

„Прибрах се вкъщи по светло — спомни си Моли. — По магистралата нямаше много движение и стигнах по-рано, отколкото очаквах. Носех само един сак и го оставих във фоайето. После заключих вратата и повиках Гари. След като не ми отговори, отидох да го потърся направо в кабинета.“

— Влязох в кухнята — каза на прокурора госпожа Бари. — Върху плота бяха оставени чаши за вино и поднос със сирене и бисквити.