Читать «Не ме забравяй» онлайн - страница 2

И все пак стрелците бяха най-малко четирима, заели позиции в противоположни краища на склада върху кръстосващите се високо горе дъски на скелето. Ако тези хора бяха проследили четиричленния взвод на тюлените, значи имаха очила за нощно виждане като на Гейб. Тогава или бяха скапани стрелци, или нямаха никакво намерение да убиват моряците, а само искаха да ги изплашат, което пък изглеждаше безсмислено, в случай че са терористи.

Напрегнатият шепот на помощник-капитана прозвуча в слушалката на Гейб така несигурно, както и при изпълнението на другите малко на брой бойни задачи, в които бе взел участие.

— Изтеглете се — нареди им той.

Върху лицето на Гейб се появи гримаса на отвращение.

— Трябва да подсигурим останалата част от корабния товар, сър — напомни той на старшия офицер.

Та стрелците бяха само четирима. В миналото бяха изпълнявали задачи и в по-сложни ситуации.

— Не разрешавам. Ще се задоволим, с каквото имаме. Повтарям. Изтеглете се на кораба. Уести и Мечока, чувате ли?

— Тъй вярно, сър — прозвуча гласът на главния помощник, Уести Макафри, който несъмнено бе толкова раздразнен, колкото и Гейб.

— Прието, Рентген-Оскар — промърмори Беър, като използва кодовото име на помощник-капитана.

— Вие двамата минете през южния изход — нареди им Милър. — Ние с Ягуар ще излезем през западния.

Съобщението завърши с пращене, което накара Гейб да трепне. Не отново! Той потупа слушалката, загрижен, че радиотелефонът му, който през последните двайсет минути работеше на пресекулки, сега се е скапал съвсем.

— Рентген-Оскар, чуваш ли ме? — настоятелно попита той, но в отговор се чу само пращене. — Мамка му! — Три пъти потупа микрофона, но отговор нямаше.

Е, радиотелефонът можеше поне да приема. Гейб огледа внимателно скелето през очилата за нощно виждане, зърна една ръка, подаваща се иззад стоманен трегер, и даде няколко откоса натам, предизвиквайки истинско опустошение сред варелите с петрол, които забълваха съдържанието си в лениви потоци. Като внимаваше да не се подхлъзне, Гейб се измъкна заднишком от скривалището си.

Трябваше да изостави четвъртата ракета земя-въздух и от това усети горчив вкус в устата си. Винаги докарваше работата си до край, каквито и пречки да се появяха на пътя му, а все се случваше нещо подобно. Да си тръгнат сега щеше да е проява на страхливост. Уести бе достатъчно добър снайперист, за да премахне тангосите един по един. Дори не се бяха опитали да им отвлекат вниманието! Защо изобщо носеха със себе си димни гранати, след като нямаше да ги използват?

Гейб изпълзя от прикритието си, притискайки се към дървения сандък с четвъртата ракета земя-въздух. На следващия ден тя трябваше да замине за Средния изток, което означаваше, че в края на краищата можеше да бъде използвана срещу Съединените американски щати. За него оставянето й в този севернокорейски склад не беше алтернатива. С огромно нежелание прокара ръка по сандъка и усети как грубите трески одраскаха дланта му. Зави зад ъгъла, налетя на помощник-капитана и удивено се дръпна назад. Милър би трябвало да го чака навън.