Читать «Не ме забравяй» онлайн - страница 6

— Съжалявам, струва ми се, че имате грешка — рязко го прекъсна тя. — Моят съпруг е мъртъв. Изчезна преди година.

— Не е мъртъв, госпожо. Мъжът, приет в нашата болница, е лейтенант Гейбриъл Рено. През цялото време е бил в Северна Корея.

Не можеше да е Гейб. За миг тя си спомни как офицерът й беше връчил знамето. То беше сгънато така прилежно, така окончателно.

— Установихте ли със сигурност самоличността му? Как е възможно да сте толкова сигурен?

— Разбирам, че за вас е истински шок — опита се да я успокои командирът. — Но можете да сте напълно сигурна, проучихме всичко най-обстойно, преди да ви се обадим. Неговият командир дойде тук да го види. Остава само член на семейството да направи същото. Той е жив, госпожо, и е в доста добро състояние, като се има предвид какво е преживял.

Хелън конвулсивно преглътна. Шокът и удивлението се бореха със силното нежелание да приеме фактите. Свободата, на която се беше наслаждавала през последната седмица, се оказа илюзия. Гейб се бе завърнал. През цялото време е бил жив!

— Сигурен съм, че ще искате да дойдете незабавно — подсказа й командирът.

— Разбира се — отвърна тя, макар че съвсем не беше сигурна.

Може би тези хора допускаха грешка. Как беше възможно Гейб да е преживял цяла година, и то в Северна Корея?

— Трябва да знаете нещо, преди да го видите, госпожо. Тя се приготви да чуе ужасни новини. Сега щеше да й каже, че Гейб е бил измъчван и обезобразен.

— Той явно е изгубил част от паметта си. Въобще не си спомня, че е имал семейство. Подобно нещо е нормално, бих искал да го разберете. Това е симптом на посттравматичен стрес, не е нещо, с което да не можем да се справим. Даваме му успокоителни. Защо не дойдете довечера в болницата, за да ви дам повече подробности?

Онемяла от шока, Хелън вдигна поглед към бледото лице на дъщеря си. Значи той не си спомняше за тях двете?

— Госпожо?

— Да — с усилие произнесе тя. — Ще бъда в болницата след около час.

— Чудесно. Намираме се на третия етаж. Просто попитайте за командир Шейфър и аз ще ви придружа до стаята на съпруга ви. А може би трябва някой да дойде с вас? — предположи той.

— Ще доведа дъщеря си.

Командирът се поколеба, несъмнено представяйки си някое малко дете.

— Добре, ще се видим скоро.

Телефонната слушалка изщрака в ухото на Хелън, изплъзна се от вдървените й пръсти и шумно тупна върху килимчето пред ваната. Пламъчетата на свещите сякаш трептяха едновременно. Навярно се е удавила във ваната и сега има видения.

— Мамо! — Малъри се беше надвесила над нея с черната си като нощ коса, вместо с естествената си кестенява. — За татко беше, нали? — попита настоятелно и напрегнато. Мъртвешката й бледност не се дължеше само на боядисването. — Той се е върнал, нали?

Хелън не можеше да определи дали тя прелива от радост, или е разстроена. Вероятно не беше чак толкова просто.

Бедничката Малъри! Когато Хелън и Гейб се ожениха, тя направо изпадна в еуфория, очаквайки най-после да си има татко. И преживя болезнено разочарование, щом откри, че новият й баща няма време за една подрастваща дъщеря.