Читать «Не ме забравяй» онлайн - страница 5

Не беше лесно да си го признае, но бракът й с Гейб беше грешка. Бе смятала, че той й е необходим, за да възвърне доброто си име, поне в очите на родителите си. Беше искала Малъри да има баща. Но Гейб, с неговия хъс да спасява света, нямаше време за съпругата си, камо ли за доведената си дъщеря.

Година след сватбата мъжът, който трябваше да е нейният рицар в бляскави доспехи, на практика не се сещаше за нея. А три години по-късно беше мъртъв.

Значи всичко беше свършило.

Могъщия и неукротим Ягуар вече го нямаше, премахнат от безлик враг. Знамето превръщаше това в очевидна реалност. Беше време да остави миналото зад гърба си, да го забрави. Не й трябваше Гейб Рено, за да се чувства цялостна личност. Доста добре се бе справяла сама през изминалата година. Повече от добре. И все пак…

Макар че ушите й бяха под водата, думите от записаната на компактдиск песен на Натали Кол, която звучеше от спалнята, ясно достигнаха до съзнанието й. Незабравим, ето това си ти… Пристъп на съжаление прониза сърцето й.

От време на време тъгуваше за него. Затвореше ли очи, все още усещаше ръцете му по тялото си, горещия му и нахален език. Той познаваше всички ерогенни точки по тялото й и използваше това познание, за да я върне при себе си винаги щом сърцето й започваше да охладнява.

Незабравим във всяко отношение…

Сега него го нямаше, за да я върне обратно при себе си. Тя беше свободна да си отиде, да живее собствения си живот. С дълбока въздишка, Хелън се освободи от съжалението и се потопи във водата. Изплува след миг и посегна към шампоана.

Телефонът иззвъня. Хелън чу как Малъри вдига слушалката. Сутринта бе преподавала уроци по степ, а следобед — по скулптура. Когато си пристигна вечерта у дома, направо умираше за едно дълго киснене в горещата вана.

— Мамо, теб търсят.

Вратата на банята рязко се отвори и Малъри влетя вътре, без да почука. На светлината на свещите лицето й изглеждаше восъчнобледо. Може би заради току-що боядисаната й коса.

— Черна? О, Мал — възкликна Хелън, — какво си…

— Спешно е — рече Малъри, подавайки й слушалката. Разширените й зелени очи я озадачиха. Поколеба се, но все пак взе телефона и се облегна на ръба на ваната.

— Хелън на телефона — изрече бързо.

— Госпожо Рено, обажда се командир Шейфър от травматологичното отделение на Военноморския медицински център в Портсмут.

Хелън вдигна поглед към шокираното лице на дъщеря си. Сигурно се отнасяше за нея. Пак бе направила някоя беля, нямаше какво друго да е.

— Госпожо, обаждам се, за да ви съобщя, че вашият съпруг е при нас. Всъщност това е една забележителна история. Вълните са го изхвърлили на брега в Южна Корея, точно под границата на демилитаризираната зона. Беше в доста тежко състояние, като се има предвид…

Командирът продължаваше да говори, но ушите на Хелън така бучаха, че не чуваше нищо.