Читать «Не ме забравяй» онлайн
Марлис Мелтън
Annotation
Гейб Рено служи в елитен отряд на морски тюлени. Живее по ръба на бръснача. Ho при последната му мисия някой го предава и Гейб се озовава в затворнически лагер. Той загубва спомените си за последните три години. Само две неща го мотивират да оцелее: мисълта за съпругата му и желанието да избяга.
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Марлис Мелтън
Пролог
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Марлис Мелтън
Не ме забравяй
В знак на благодарност към мъжете и жените от Въоръжените сили на Съединените американски щати, особено на онези от силите със специално предназначение, за тяхната храброст и саможертва.
Посвещава се на Крис Нали Ози, бивш рейнджър от съюзническите сили със специално предназначение. Поради голямата си любов към свободата той страда от посттравматичен стрес и синдрома на хроничната умора. Твоята саможертва не остана незабелязана. Благодарим ти от името на всички нас, които живеем на свобода.
Посвещава се и на Алън Аруда, уволнил се от Военноморските сили на САЩ. Обичам те безкрайно.
В ЗНАК НА БЛАГОДАРНОСТ
Изказвам специални благодарности на Грег, Джеф Стратън и съпругата му Пола Стратън и Стивън Уайт, тюлени от военноморските сили за това, че ми помагаха и ме насърчаваха като професионалисти.
За прототип на моя герой послужи майор Дейв Рейнълдс от военноморския корпус на САЩ. Като човек, в чиято палитра липсва сивото, ти наистина оцвети въображението ми!
Най-сърдечни благодарности и на моя великолепен литературен агент Памела Ахърн.
И накрая благодаря на редактора ми Деви Пилай, който откри целия потенциал на тази история и знаеше как да го извади на бял свят. Ти притежаваш една много полезна дарба!
Пролог
Рояк куршуми се изсипаха върху четиричленния взвод на тюлените и рикошираха в бетонния под и металните стени на склада в пристанището на Пхенян, Северна Корея, пробиха дупки във варелите със суров нефт, струпани между масивни контейнери, откъдето забълва мазна течност, заливайки целия под.
Лейтенант Гейбриъл Рено, с кодово име Ягуар, бързо се сниши зад един варел, когато куршум дялна дървената товарна платформа за складиране на стоки до него. „Кой стреля, по дяволите!“ — зачуди се той, а сърцето му биеше учестено под мокрия водолазен костюм. Местните терористи тангоси едва ли биха обстрелвали собствения си склад само за да отблъснат някакви неканени гости. Нито пък беше възможно да са видели моряците в камуфлажни униформи, сливащи се със сумрака.
