Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 73

— Тук ли е Грант Чапмън?

— Да. А Вие сте?

— Заместник-шериф Картър, мадам. Мога ли да видя мистър Чапмън.

— Беше Бил — обясни Грант, като се върна в хола. — Закъсняват и… Какво става?

— Мистър Чапмън? — попита заместник-шерифът.

— Да.

Той постави призовката в ръката на Грант.

— Какво е това? — попита Грант.

— Призовка. Трябва да се явите в гражданския съд в петък сутринта. Срещу Вас е заведено дело.

— Съд… дело? — заекна Грант. — Какво дело?

Очите на заместник-шерифа огледаха стаята. Видя хубавата млада жена, мъжа, който очевидно изглеждаше като младоженец в тъмния си костюм. На масичката за кафе имаше красиво опакован сватбен подарък и кутия от цветарски магазин, под целофанения капак, на която се виждаше орхидея.

Той не можа да погледне Грант в очите, когато каза с притеснение и съжаление:

— Дело за бащинство.

Десета глава

— Дело за бащинство! — Грант издаде някакъв звук, подобен на смях. — Това шега ли е? Да не би момчетата от спортния клуб да са ви изпратили? — Той се обърна към Шели и се усмихна широко. — Тези момчета са…

— Съжалявам, мистър Чапмън — прекъсна го заместник-шерифът. — Това не е шега.

За момент Грант се взря в него, после разпечата призовката. Очите му бързо я прегледаха, но веднага се увериха, че е истинска.

— Цимерман — изрече през зъби. — Тази изобретателна малка кучка.

Не говореше високо, но думите му отекнаха в стихналата стая.

— Срокът е много малък, но не успяхме да Ви открием, за да Ви връчим призовката. Няколко пъти идвах до дома Ви. Съветвам Ви да се свържете с адвокат.

— Сам ще се защитавам. Десет часа, петък? — Заместник-шерифът кимна. — Извинете, че не Ви благодаря.

— Съжалявам — повтори представителят на закона. Докосна ръба на шапката си, кимна на Шели. Извъртя се и бързо се отдалечи по алеята към полицейската кола, паркирана до тротоара.

Грант затвори вратата и изпусна дълга, уморена въздишка.

— Страхотен сватбен подарък — промълви с горчивина той и се обърна. — Шели, за бога, аз…

Като видя вцепененото изражение на лицето й, се почувства като ударен от парен чук. Очите й бяха широко отворени и безизразни. Сияещият й вид, за който й бе направил комплимент само преди половин час, бе заменен от смъртна бледност. Перленото коралово червило изглеждаше като маска на клоун върху тебеширено бялото й лице. Стоеше като истукана, но трепереше, сякаш не можеше да се побере в кожата си и всеки момент щеше, да се пръсне на милион малки късчета.

— Шели. — Гласът му бе дрезгав. — Кажи ми, че не си мислиш… Кажи ми, че не вярваш, че това момиче е бременно от мен.

Сякаш в транс тя поклати глава, отначало бавно, после решително.

— Не — отвърна бързо, прекалено бързо. — Не. — Примигна няколко пъти, после безцелно обиколи с поглед стаята, без да се спира на нищо.

С две широки крачки Грант отиде до нея и обгърна раменете й с ръце.

— Погледни ме — настоя той. Тя стоеше в стоманената му прегръдка като безжизнена кукла. — Не съм имал нищо общо с това момиче. — Говореше през зъби. — Вярваш ли ми? — Леко я разтърси. Ръцете й висяха отпуснато, но пълните й със сълзи очи не се отместваха от напрегнатото му гневно лице.