Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 75

Тя не мислеше, че той е бил с Пру Цимерман, откакто му бе станала асистент. Момичето може би лъжеше просто за да изпълни заканата си да му го върне, задето я бе отблъснал. Но Пру се бе чувствала достатъчно свойски в апартамента му, за да нахлуе направо…

— О, боже! — проплака Шели и отново зарови лице във възглавницата.

Нищо не се връзваше. Начинът, по който я бе гледал от първия ден, когато я заговори, начинът, по който така освободено се бяха любили онзи следобед, не можеше да бъде сгрешен. Той трябва да я обича. Не може толкова силна страст да бъде престорена.

Часове наред мислите се лутаха в съзнанието й в страховит танц. В един момент й се искаше да изтича при него, да го помоли за прошка, че не му е повярвала, в следващия си спомняше, че той я бе целунал, когато тя бе само на шестнадесет. Миси Ланкастър бе повече от десет години по-млада от него. Както и Пру.

В неговото съзнание тя в същата категория ли бе? Не, не.

— Шели?

Лекото потропване на вратата я накара да се сепне. Седна уморено на ръба на леглото.

— Да, мамо.

Вратата се отвори и в стаята нахлу ивица жълта светлина. Кога се бе стъмнило?

— Помислих си, че може да пийнеш малко чай.

Тя кимна разсеяно.

— Благодаря. Добре ще ми дойде.

Майка й остави таблата на масичката до леглото й.

— Хайде, скъпа, нека съблечем този костюм.

След няколко минути тя лежеше между чаршафите, облечена в нощница, много по-целомъдрена от онази, с която бе възнамерявала да прекара нощта. Погледна към възглавницата до себе си, тази, на която щеше да спи Грант. Една самотна сълза се спусна по бузата й. Майка й хвана ръката й и я потупа съчувствено.

— Поспи, скъпа. Трябва да поспиш.

Съдовете тракаха леко, докато майка й изнасяше таблата. Когато стаята отново се потопи в тъмнина, Шели скоро намери забрава в съня, който я победи.

Родителите й си тръгнаха с неохота на следващата сутрин. Бяха предложили да останат с нея няколко дни, но Шели предпочете да е сама. Чувстваше се като черупка от човешко тяло, на което са извадили сърцето и душата, и прекара следващите няколко дни в самота.

На третия ден хапна малко за пръв път. Обади се на приятели от различни групи и помоли за копия от бележките, които си бяха водили на лекциите, защото знаеше, че в някой момент в бъдеще ще трябва да продължи с живота си. Не можеше да си позволи да изостане прекалено с ученето. Изграждането на кариера щеше да е единственото нещо, на което да се надява.

Когато състудентите й се отбиваха с поисканите записки, тя не ги канеше вътре, като твърдеше, че има някакъв ужасен вирус, който според лекаря е силно заразен. Не осъзнаваше колко неубедително звучи.

Със същата летаргия се надигна от леглото в петък сутринта. Механично се завлече до кухнята и започна да си прави кафе, без да й се пие. Когато звънна телефонът, тя вдигна слушалката без никакъв интерес.