Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 71

— Не знам — отвърна тя все още разтревожена. — Може и да си променя мнението.

Грант само се разсмя.

— Ще оставя тези книги в свободната спалня.

— Ще си измия лицето даже и да избързам с пет минути — измърмори си Шели, после високо му извика:

— Няма да ме упрекваш, ако кожата ми не е искряща и неотразима като на булка. Ти ще си виновен.

— Кожата ти си е прекрасна — отвърна малко по-късно той. Завари я в банята, след като бе подредил книгите си в библиотечката, която бяха приготвили за тази цел по-рано през седмицата. Тя бе измила маската от лицето си и умело се бе гримирала. Сега развиваше ролките от косата си.

Като го зърна в огледалото, видя, че той не гледа лицето й, а голите й бедра. Разпаленото желание в очите му я зарази и събуди искрите на собственото й желание.

— Може би трябва да отидеш в другата стая и да изчакаш родителите ми и брат ми да пристигнат.

— Навярно би трябвало — съгласи се Грант не особено убедено, като внимателно проследяваше всяко движение на четката й за коса, която разресваше гъстите тъмни кичури. Той не бе пропуснал и полюшването на гърдите й всеки път, когато тя раздвижеше вдигнатите си ръце.

— От друга страна, те няма да пристигнат преди обяд. Имаме известно време.

Тя с усилие отдели погледа от неговия. От една седмица не се бяха любили и ако копнежът му бе поне колкото нейния, той го разяждаше отвътре като изгладняло чудовище.

— Добре изглеждаш — отбеляза тя, докато леко навлажняваше косата си.

Тъмният му костюм, бледо синята риза и строгата вратовръзка изглеждаха неуместно официални на фона на интимната атмосфера на банята.

— Благодаря — отвърна той разсеяно. Гледаше към шията й и броеше всяко пулсиране на вената в съблазнителната ямичка в основата й. — Ти също.

— Но аз… аз още не съм облечена. — Тя се обърна към него, останала без дъх.

— Точно това имам предвид. — Гласът му бе станал дрезгав от възбуда. Зениците му се бяха разширили и почти изпълваха ирисите му. Видя се отразена в тях, после видя как ръцете й се вдигат и обгръщат врата му.

— Става късно. Трябва да се обличам.

Беше я прегърнал и заровил лице отстрани на шията й.

— Да. Отивай да се обличаш. Не ме оставяй да попреча на това, което трябва да свършиш.

През цялото време, докато говореше, ръцете му повдигаха края на нощницата й. Първо пръстите му, после и дланите му се плъзнаха под ластика на бикините й, обхванаха ханша и го придърпаха към него.

Устните й трескаво потърсиха неговите и се сляха с тях. Тя отвърна на натиска му, като завъртя леко ханш в няма молба той да утоли копнежа, който я измъчваше. Грант я повдигна и я отнесе в спалнята, където я остави до леглото. Тя се пребори с токата на тънкия му колан, после свали ципа на панталона му. С разтреперани ръце се освободи от прозрачните си бикини, които никак не бяха успели да попречат на милувките му.

Той разхлаби възела на вратовръзката си и рязко я издърпа през глава, след като безцеремонно бе пуснал сакото си на пода. Измъкна се от панталона си, свали обувките и чорапите си, като очите му не се отделяха от нея — тя легна и разтвори нощницата си. Едва бе успял да разкопчае ризата си, когато се отпусна на колене.