Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 70

— Даръл. Как е могъл? — прошепна тя.

— Защото е един егоист, дребен негодник, ето защо.

Скандализираното изхълцване на секретарката привлече вниманието им към нея. Тя ги гледаше втренчено, а ръката й се бе вкопчила в плата на блузата, покриваща мършавите й гърди, сякаш да се защити.

— О, за бога, да излизаме от тук, преди да съм направил нещо прибързано.

Дните минаваха бързо, защото и двамата бяха заети. Шели спазваше учебната си програма, както обикновено, а Грант трябваше да подготвя и изнася лекциите си. На неговите лекции тя продължаваше да сяда в задната половина на залата и да не се набива на очи.

Прекарваха колкото може повече време заедно денем. Грант оставаше в апартамента си само колкото да си вземе пощата и да поспи няколко часа, след като късно вечер се прибираше от къщата на Шели.

— Не знам защо плащам наем — каза й той. — Съседът ми каза, че някой ме е търсил днес. Куриерска услуга или нещо такова.

Бяха решили, че той ще намери друг наемател за неговия апартамент и ще живеят в нейната къща, докато тя завърши.

— При теб е по-просторно — бе заявил Грант практично. — Мога да превърна свободната спалня в кабинет.

— Ами кабинет за мен?

— Ще споделяме този.

— Има място само за едно бюро и стол.

— Може да седиш в скута ми.

— В никакъв случай.

— Добре. Тогава аз ще седя в скута ти.

Тя отчаяно се опитваше да остане сериозна.

— Може да започна да мисля за теб само като сексуален обект.

Той я сграбчи, придърпа я към себе си и я притисна към тялото си, което постоянно копнееше за нейното.

— Дано всички имат такъв късмет като мен.

Съобщиха на родителите й за сватбата и след първоначалния шок и след един дълъг успокояващ разговор с Грант те обещаха да са налице в неделя следобед.

Сега Шели бе напълно уверена в решението си да се омъжи за Грант. Нежната му загриженост нямаше нищо общо с егоцентричността на Даръл. Въпреки че в характера на Грант имаше известно безразсъдство, някакъв бунтарски дух, тя си признаваше, че това бе част от очарованието му. Също така осъзнаваше, че това не бе продължение на юношеското й влюбване. Тя обичаше този мъж, а не просто изживяваше спомена за чувствата, които бе изпитвала преди години. А те двамата дори бяха превъзмогнали петното, което искаха да лепнат на връзката им — ако сребърният поднос, изпратен от Управителния съвет за младоженците, бе някакъв знак за това.

Сега вече нищо не можеше да попречи на щастието им.

— О, Грант! — извика изненадано тя и без да иска си удари крака в прага.

Той се подпираше на рамката на вратата и не можеше да направи нищо, защото бе избухнал в смях.

— Помислих си, че са родителите ми — каза Шели сърдито.

— Много по-стар ли изглеждам от теб?

— Не се прави на остроумен. Не трябва да си тук. Не трябва да виждаш булката преди сватбата.

Тя му препречваше пътя навътре. Бе облечена само с една нощница, която стигаше до средата на бедрата й. Косата й бе навита на ролки и лицето й бе намазано с дебел слой ментовозелена маска.

— Това е глупаво — каза той, като си проправи път покрай нея. Носеше кашон с книги и един куфар. — Трябваше да започна да пренасям част от багажа си. Нали ще живея тук, ако си спомняш.