Читать «Загубена любов, последна любов» онлайн - страница 4

— О? На следващия ден, придружавайки Роза Тиери на вечерята у семейство Антоан, той определено не изглеждаше съкрушен от мъка, или греша? Между другото, кога скъпата Терез се връща от Франция? Горкото дете трябва да се е отегчило до смърт от престоя си в Прованс… с баба си ли каза, че е?

Една русокоса жена, все още доста привлекателна, макар и преполовила тридесетте, танцуваше недалеч от тях със съпруга си — възрастен мъж с впечатляваща осанка. Тя кимна на дамите, които й отвърнаха със зле прикрита зад пресилените усмивки изненада и злоба.

— Скъпата Соня! Не се е променила особено от последната ни среща, не е ли така? Чудя се дали косата й все още е естествено руса…

— Как ли се е почувствала, научавайки, че е станала баба! Бедната Соня! Спомняш ли си как се чудехме на онзи млад американски офицер, който не се отделяше от каретата и по време на войната?

— О, да! Офицерът, който предизвика на дуел командира си заради някаква квартеронка… не го ли екзекутираха? Соня се кълнеше, че го мрази заради арогантността му и начина, по който я гледал, но аз…

— Като стана дума за това, не мислиш ли, че зет й твърде много прилича на него, с тая черна като смола коса и сините си очи…

— Струва ми се, Амелия, че и ти самата отдели доста време в изучаване на онзи капитан! — Госпожа Пруе неочаквано замълча. — Като приятелки на Соня, не мислите ли, че би трябвало да направим всичко възможно да я разведрим и да се сближим с нея, вместо да разнищваме стари слухове?

— Ами тя е доста подходящ обект за критика — скрита зад ветрилото, пошушна на събеседницата си една от дамите, но страхопочитанието, което госпожа Пруе й вдъхваше с парите на съпруга си и самоувереното си държание, я накара да снижи глас.

— Някои от тези жени имат ножове вместо езици! — прошепна на мъжа си Соня Брандън, усетила, че е обект на злобни коментари. — О, Уилям! Как ми се иска да не бяхме идвали! Джини и Стив са свикнали да бъдат одумвани… Понякога дори си мисля, че нарочно провокират клюки от най-неприятно естество. Но Ню Орлиънс някога бе мой дом и аз познавам повечето от присъстващите. Не мога да кажа, че ми харесва…

— Любов моя, много добре знаеш, че точно това е причината, поради която сме тук. Ти наистина познаваш всички тези хора и те възприемат като своя.

Уилям Брандън се усмихна на съпругата си, стискайки окуражително малката й длан, но вътрешно бе доста разтревожен. Соня бе проявила необичайно упорство и съгласието й да го съпроводи на този бал му костваше една диамантена огърлица. Мислеше, че жена му ще се радва да срещне старите си приятели. Тя обаче доста ожесточено се противопостави на желанието му, принуждавайки го да бъде по-суров, отколкото би искал. Жените си оставаха удивително непредсказуеми дори след години семеен живот. В края на краищата Уилям Брандън нямаше много причини да желае да посети Ню Орлиънс. Този град винаги щеше да му напомня за Женевиев, неговата първа съпруга. Прекрасната, крехка Женевиев, която бе обожавал с цялата страст на пламенното си младо сърце… неговата първа любов.