Читать «Загубена любов, последна любов» онлайн - страница 5
Розмари Роджърс
Въпреки примирението и покорността си тя не му отвърна с взаимност. Плачеше всеки път, когато се любеха, независимо от това колко нежен се опитваше да бъде с нея, така че не след дълго той вече изобщо се отказа да я докосва.
Уилям Брандън… сенатор Брандън с усилие прогони спомените. Така да бъде! Той бе прагматик, човек с големи амбиции, забележителна проницателност и политически нюх. Получил изпратената от зет му телеграма с клеймо от Шривпорт, той веднага прецени, че е добре да дойде в Ню Орлиънс. Искаше по възможност да смекчи скандалността на завръщането на дъщеря си в обществото, след неособено благоразумното й, предизвикало много клюки пребиваване в Европа.
Сенаторът стисна устни. На негово място някой несвикнал да крие чувствата си и да обуздава темперамента си човек би се намръщил. Трябваше час по-скоро да намери удобен случай да поговори с Виржиния. Бе ужасен от разказа на Соня след завръщането й от Париж. Ами това, че Джини се върна в Тексас, без да си направи труда дори да го уведоми… Бе учуден от търпението, което Стив проявяваше към нея, но в края на краищата това си бе негова работа.
— Уилям, започвам да се уморявам. Моля те, искам да седна.
— Станала си доста сприхава, скъпа. Не се цупиш, нали?
Гласът на мъжа й прозвуча малко по-остро от обичайното и Соня се насили да се усмихне.
— Разбира се, че не! Истината е, че не исках да идвам и все още се чувствам неловко, но в края на краищата нали вече сме тук. Виж, дори Джини е решила да седне. Сигурно и тя е ожадняла като мен.
— Сенаторът е очарователен мъж. Толкова красив! Той е от Вирджиния, нали?
Присъстващите дами бяха благоразположени към сенатора. Дори госпожа Пруе, досега запазила ледено изражение на лицето си, го дари с усмивка и леко кимване.
— Каква щастливка! Вторият й съпруг е дори по-красив от първия. Помните ли Раул Буден? Беше толкова хубав, колкото и необуздан.
Соня Брандън седна до заварената си дъщеря. След размяната на обикновените любезности двете нямаха кой знае какво да си кажат.
Роклята на Соня бе от розов сатен в толкова тъмен нюанс, че изглеждаше почти червена, докато прилепналата по тялото на Джини рокля с предизвикателно деколте бе ушита от тюркоазносиня коприна — хармонична комбинация от синьо и зелено.
Соня с негодувание си помисли, че едно от нещата, които най-много я дразнеха у Джини, бе почти несъзнателната й арогантност и незачитане на ничие мнение и чувства.
Джини се поизвърна, за да се усмихне подигравателно на един млад мъж, понечил да я заговори. Соня разпозна Люспен Вале, син на нейна приятелка… на нейна по-стара приятелка, защото госпожа Вале бе с едно поколение по-възрастна от Соня.
— Бяхме ли представени един на друг?
Бе недопустимо от страна на Джини да интимничи и флиртува с един непознат, позволявайки му да я въвлече в разговор, който се водеше почти шепнешком и очевидно бе придружен с несекващ порой от комплименти.
