Читать «Загубена любов, последна любов» онлайн - страница 2
Розмари Роджърс
Той я наблюдаваше с присвитите си сини очи и за миг я видя такава, каквато бе през последния месец по време на броденето им сред блатата. Полугола, с рошави коси — зеленоока амазонка с кобур на единия хълбок и нож на другия. Неговата любовница и съпруга.
Как само се бяха мразили, воювали и обичали. Женени вече повече от четири години, те едва ли бяха прекарали заедно и половината от това време.
Имаше някои въпроси, на които избягваше да търси отговор — не сега, не още. Оперната певица… Дали я бе обичал? Възнамеряваше ли да запази интимните си връзки с други жени… Щеше ли Джини да се окаже способна да го задържи? Ами децата?… Те можеха да повлияят по непредвидим начин на техните взаимоотношения.
— Изглеждат като сраснали се един с друг. Почти смущаващо е да се види женена двойка, която се
—
— Ами съпругата му? Изглеждат толкова влюбени…
— Сигурна съм, че се такива — неприязнено рече госпожа Пруе — и защо не? Чух, че се оженили само няколко месеца след смъртта на първия й съпруг — някакъв руски принц. Явно са много
Дамите от Ню Орлиънс не бяха единствените, които шепнешком си разменяха подобни коментари. Някои от джентълмените бяха доста впечатлени от госпожа Морган, в чиито вени течеше френска кръв.
— Колко жалко, че е омъжена. Какъв магнетичен поглед!
— И каква прекрасна фигура. Хм… Навярно в ефирни одежди би изглеждала доста очарователно.
— По-добре сниши глас, Андре. Чух, че съпругът й бил доста опасен. Носят се слухове…
— Ах, да… И до мен достигна нещо подобно. А също и някои неща за нея. Миналата година бях в Париж и няколко пъти имах възможността да срещна прекрасната Жинет. Всеки път с различен ескорт. Бе очаровала почти всички и се говореше, че граф Д’Арланжан, бившият й годеник, за малко не изоставил младата си невеста заради нея. Но след това тя отпътува за Лондон с някакъв английски херцог. Питам се, дали съпругът й е в течение?
Люсиен Вале, към когото бе адресирана последната доста ехидна забележка, сви рамене. Той познаваше слабостта на събеседника си и приятелите му към красиви жени, особено такива, които принадлежаха другиму. Андре бе превъзходен стрелец, усвоил боравенето с пистолет от Пепе Лула. Разбира се, официално дуелите бяха забранени, но тук, в Ню Орлиънс, традицията на двубоите на честта отмираше бавно и властите бяха склонни да си затварят очите за подобни случаи.