Читать «Изнудването» онлайн - страница 181

— Тръгвам веднага.

Кайл се отправи към една черна лимузина, регистрирана в известна фирма за коли под наем в Бруклин, и седна на задната седалка. Дребният шофьор, азиатец по произход, попита:

— Накъде?

— Как се казваш?

— Ал Капоне.

— Къде си роден, Ал?

— В Тътуайлър, щата Тексас.

— Браво на теб, Ал. Хотел „Оксфорд“, стая 551.

Агентът Ал веднага се обади на някого и повтори информацията. Изслуша инструкциите, след което подкара колата съвсем бавно и каза:

— Планът е следният, мистър Макавой. Екипът ни ще пристигне в хотела след десет минути. Ние ще се позабавим. Шефът на екипа ще ми се обади от хотела с нови инструкции. Искате ли жилетка?

— Моля?

— Бронирана жилетка. Има една в багажника, ако желаете.

Кайл дотолкова бе погълнат от кражбата на документите, че нямаше време да обмисли самото задържане на Бени и, евентуално, на Найджъл. Не се съмняваше, че ще отведе ФБР до своя резидент, но не се бе замислял особено за подробностите около операцията. Защо му бе нужна бронирана жилетка?

За да го предпази от куршумите, разбира се. В объркания му мозък изникна образът на Бакстър.

— Не, благодаря — отвърна Кайл.

— Както кажете, сър.

Ал нарочно избра обходен маршрут с по-натоварено движение, за да убие малко време. Мобилният му телефон иззвъня, той вдигна и след малко се обърна към Кайл.

— Добре, мистър Макавой. Ще спра пред хотела, а вие ще влезете сам във фоайето. Отивате до асансьорите вдясно и натискате копчето за четвъртия етаж. Слизате, завивате наляво по коридора и се насочвате към вратата на стълбището. Там ще ви чака мистър Бълингтън с още няколко агенти. Те ще поемат нещата.

— Звучи забавно.

— Успех, мистър Макавой.

След пет минути Кайл влезе във фоайето на хотел „Оксфорд“ и изпълни инструкциите. На стълбището между четвъртия и петия етаж се срещна с Джо Бълингтън и още двама агенти, облечени точно като мъжете, на които се бе натъкнал след баскетболния мач в Ню Хейвън десет месеца по-рано. Тези обаче бяха истински и Кайл нямаше никакво желание да проверява служебните им значки. Напрежението бе осезаемо и изтощеното сърце на Кайл биеше като лудо.

— Аз съм агент Бут, а това е агент Харди — каза единият. Кайл се впечатли от едрия им ръст.

— Отиди до стая 551 — продължи Бут. — В момента, в който тръгнат да отварят вратата, я изритай с всичка сила и скочи встрани. Ще бъдем плътно зад теб. Не очакваме да открият огън. Сигурно са въоръжени, но едва ли предполагат, че сме им устроили засада. Щом влезем вътре, колегите ми ще те отведат оттук.

Моля? Да открият огън?! Кайл понечи да се изсмее, но коленете му омекнаха.

— Разбра ли? — изръмжа Бут.

— Да. Да действаме.

Кайл тръгна самоуверено по коридора и спря пред стая 551. Натисна звънеца, пое си дълбоко въздух и се огледа. Бут и Харди дебнеха на пет метра зад него, готови да атакуват. В ръцете им проблясваха черни пистолети. От другия край на коридора приближаваха още двама агенти с извадени оръжия.

Може би трябваше да си сложа жилетка, помисли си Кайл и натисна отново звънеца. Нищо. Отвътре не се чуваше и звук. Той чувстваше, че се задушава, а стомахът му се сви на топка. Куфарчето, вече пълно с откраднати файлове, тежеше цял тон.