Читать «Изнудването» онлайн - страница 180

Въпреки опасенията си Кайл се съмняваше, че някой от екипа ще забележи нещо странно в поведението му. Всички столове бяха обърнати към стените. Докато правеше справки, той виждаше само монитора, компютъра и стената зад тях. Опасността дебнеше от тавана, където бяха разположени видеокамерите. Все пак би предпочел да е сам в стаята.

След петнайсет минути Кайл реши да отиде до тоалетната. На излизане попита Шери:

— Да ти донеса ли кафе?

— Не, благодаря. Скоро приключвам.

Чудесно. Шери си тръгна в 20:30 ч. — кръгъл час, който улесняваше пресмятането на изработеното време. Кайл сложи върху компютъра един бележник и две химикалки — те лесно можеха да паднат на пода. После струпа няколко папки до монитора и създаде пълен хаос на работното си място. В 20:40 ч. той почука на заключената метална врата, която водеше към стаята с принтера, но не получи отговор. После почука на друга врата, зад която подозираше, че се намира Гант. Кайл го засичаше от време на време около помещението с компютрите и предполагаше, че работи наблизо. Отново никаква реакция. Пет минути по-късно Кайл реши да действа, преди в стаята да е влязъл някой друг адвокат. Той отиде до масата и уж случайно бутна бележника, който се намираше върху компютъра. Химикалките се разхвърчаха наоколо. Кайл изруга колкото се може по-силно и се наведе, за да събере предметите от земята. Намери едната химикалка, но не успя да открие другата и продължи да търси. Опипа пода, провери зад монитора, под стола и после пак зад компютъра. Там той внимателно пъхна малкия предавател в USB порта. В същия миг откри липсващата химикалка и я вдигна високо, така че да се види ясно на камерите. После зае отново мястото си и започна да щрака по клавиатурата. Пъхна бавно куфарчето под масата и натисна бутона.

Не се задействаха аларми и на екрана не изскочиха предупреждения за вируси. Гант не нахлу в стаята с въоръжена охрана. Нищо не се случи. Хакерът Кайл крадеше файлове със страхотна скорост. За девет минути прехвърли в синята кутия всички налични документи от категория А — писма, справки и стотици безобидни материали, които вече бяха предоставени на ЕПЕ и „Бартин“. Когато свърши с документите от тази категория, Кайл повтори процеса и ги свали отново. И така още няколко пъти.

Един час след като бе влязъл в стаята, той за втори път изпусна химикалките. Докато търсеше наоколо, извади предавателя от USB порта. После събра вещите си и излезе. Изтича до кабинета си, взе сакото и шлифера и се отправи към асансьора, без да попадне на никого. Докато слизаше, Кайл осъзна, че е настъпил моментът, от който винаги се бе страхувал. Той напускаше офиса като крадец. Изнасяше фирмени документи — достатъчна причина да го осъдят и да му отнемат завинаги адвокатските права.

Когато излезе навън в студената декемврийска нощ, Кайл се обади на Бени.

— Мисията е изпълнена! — заяви гордо той.

— Браво, Кайл. Хотел „Оксфорд“, на ъгъла на Лексингтън Авеню и Трийсет и пета улица, стая 551. На петнайсет минути от теб.