Читать «Изнудването» онлайн - страница 177

Бени му подаде два листа.

— Някои от тези неща звучат ли ти познато? — попита Найджъл.

— Не.

— Тук е описано всичко — подчерта Бени. — Самото ядро на проучванията, превърнало се в ябълката на раздора. Ще успееш, Кайл.

— Благодаря ти за доверието.

Найджъл извади предавателя и го подаде на Кайл.

— Да видим как ще се справиш.

Кайл стана бавно, наведе се над компютъра, провря ръката си през кабелите и с известно усилие пъхна предавателя в USB порта. После седна и каза:

— Няма начин да успея.

— Напротив — възрази Бени. — Използвай главата си.

— В момента тя е напълно празна.

Найджъл се доближи до синята кутия.

— Софтуерът е мое дело. След като си сложил предавателя, трябва да се наведеш и да натиснеш този малък бутон. Скриптът автоматично локализира компютъра и стартира свалянето на базата данни. Всичко ще стане много бързо, Кайл. Можеш да направиш кратка почивка или да отидеш до тоалетната. Преструвай се, че вършиш рутинната си работа. Междувременно малкото устройство ще изтегли документите.

— Гениално — заяви Кайл.

Бени извади черно куфарче, наподобяващо това на Кайл — с къс кожен капак и закопчалка от едната страна. Имаше три отделения. Средното бе подплатено специално за пренасяне на лаптоп. Имитацията бе осеяна с няколко драскотини, а в специален прозрачен джоб се виждаше визитната картичка на Кайл от „Скъли и Пършинг“.

— Ще ползваш това куфарче — каза Бени.

Найджъл повдигна внимателно синята кутия и я сложи в средното отделение.

— Щом разкопчаеш куфарчето — каза Найджъл, — приемникът вече ще бъде на мястото си. Ако поради някаква причина се наложи да прекратиш операцията, просто затвори куфарчето и натисни този бутон. То ще се заключи автоматично.

— Да прекратя операцията?

— Казвам го, за да се подсигурим, Кайл.

— Чакайте малко. Да приемем, че ситуацията излезе извън контрол. Може някой да ме забележи или пък при трансфера на документите да се включи алармата на някой суперкомпютър, за чието съществуване дори не подозираме. Какво да правя тогава? Да заключа куфарчето и да грабна предавателя? А после? Да избягам от стаята като крадец, хванат на местопрестъплението? Къде по-точно да отида, Найджъл? Някакви идеи, Бени?

— Спокойно, Кайл — отвърна резидентът и се усмихна насилено. — Много е лесно. Ще се справиш.

— Няма да се включат никакви аларми, Кайл — добави Найджъл. — Софтуерът е твърде добре изпипан. Повярвай ми.

— Ще престанеш ли да го повтаряш?

Кайл отиде до прозореца и се загледа в небостъргачите на Манхатън. Беше вторник, девет и половина вечерта. Не бе ял нищо от 11:30 ч., когато двамата с Тейбър хапнаха набързо във фирмения ресторант. Но гладът не беше основното му притеснение в момента.

— Готов ли си, Кайл? — провикна се Бени през стаята, опитвайки се да го нахъса.

— По-готов отвсякога — отвърна той, без да се обръща.