Читать «Изнудването» онлайн - страница 175

Майк не успя да възрази. Кръстоса крака, а Джон се възхити на стройното й тяло, но тя улови погледа му.

— Нека говоря с Елейн. Ще те уведомя за решението ни — каза адвокатката.

— Добре, но имай предвид, че няма да отстъпим много, Майк. Аз ще покрия първата вноска, всъщност ще заема пари на моя клиент, който и бездруго е притеснен от седемгодишното обвързване. В момента той е на двайсет и пет. Не може да предвиди какво ще се случи в бъдеще.

— Ще се обадя на Елейн. Сигурно ще поиска да дойде на място и да вземе участие в разговора.

— Няма да си тръгна от Скрантън, докато не се договорим. Ще почакам в близкото кафене.

Джон се върна в кантората час по-късно. Двамата заеха същите места, извадиха химикалките си и продължиха с преговорите.

— Предполагам, че отхвърляте предложението ни — започна той.

— И да, и не. Седемгодишният период на плащане е приемлив, но Елейн държи на по-голяма първоначална вноска. След две години тя ще завърши университета в Скрантън. Мечтата й е да следва право, но няма да успее без финансова помощ.

— За каква помощ говорим?

— Сто хиляди като начало.

На лицето му се изписа шок, изумление, отхвърляне. Джон направи кисела гримаса, намести се на стола и изсвири в знак на почуда. Но всичко беше преструвка — обигран трик, използван от опитния адвокат при преговори с противниковата страна.

— Виж, Майк, опитваме се да постигнем споразумение — каза раздразнено той. — Това си е чист обир.

— След две години Елейн ще продължава да взема по двайсет и четири хиляди долара годишно. Твоят клиент обаче ще печели по четиристотин хиляди — сума, която гарантирано ще нараства. Парите не са проблем за него.

Джон се изправи, сякаш бе готов да си тръгне и да сложи край на дискусията.

— Трябва да говоря с клиента си.

— Разбира се. Ще почакам.

Джон излезе от сградата и долепи мобилния телефон до ухото си, но всъщност не се обади на никого. Парите, които щяха да платят на Елейн, нямаха за цел да осигурят бъдещето й, а да я накарат да забрави за инцидента. При създалите се обстоятелства сумата беше приемлива.

— Последното ни предложение е седемдесет и пет хиляди — каза Джон, като се върна.

Тя му подаде ръка, а гривните й издрънчаха игриво.

— Дадено — съгласи се Майк.

Двамата адвокати се ръкуваха и прекараха следващите часове в подготовка на необходимите документи. След като приключиха, Джон я покани на обяд и Майк охотно прие.

37

Найджъл бе аранжирал набързо най-новото си работно място на елегантна махагонова маса в просторния апартамент в хотел „Уолдорф-Астория“ на Парк Авеню. Компютърът представляваше точно копие на десетте машини от тайната стая на осемнайсетия етаж в „Скъли“. Мониторът също изглеждаше идентичен. До него се виждаше тъмносиня кутия с размерите на голям лаптоп.

Бени и Кайл слушаха безмълвно Найджъл, който гордо описа функциите на различните жици, наричани от него „спагети“. Сред оборудването имаше захранващ кабел и други за звук, монитор и принтер.