Читать «Изнудването» онлайн - страница 173

— Къде е записът?

— Не знам.

— А твоят клиент знае ли?

— Не.

— Кой притежава записа?

— Не знам.

— Добре, кой тогава го е показал на клиента ти?

— Кайл не знае истинското му име. Срещнали са се за пръв път, когато той му е пуснал филма.

— Ясно. Предполагам, че историята е доста заплетена.

— Изключително.

— Някакъв непознат се появява от нищото, показва записа на сина ти и после изчезва?

— Да, само че не е изчезнал. Непознатият все още поддържа контакт с клиента ми.

— И го изнудва?

— Нещо такова.

— Затова ли си тук? Твоят клиент се е уплашил от записа? Искаш да се помирим, за да се отървете от изнудвачите?

— Много си досетлива.

Майк не мигваше. Изглежда, се опитваше да прочете мислите му.

— Предполагам, че филмът е доста скандален — каза тя.

— Моят клиент смята, че е обезпокоителен, макар той да не присъства на секс сцената. От филма проличава, че клиентката ти се забавлява на канапето. Не става съвсем ясно дали губи съзнание, или не.

— И се вижда как тя се движи из стаята и говори?

— Да. Момчетата не са я завлекли от улицата, Майк. Била е често в апартамента им. Както пияна, така и трезва.

— Горкото момиче — каза Майк.

Първият й грешен ход.

— Горкото момиче се е забавлявало доста добре. Чантата й е била пълна с наркотици и фалшиви документи за самоличност. Непрекъснато е ходила по партита.

Майк се изправи бавно и каза:

— Извини ме за момент.

Докато излизаше от стаята, Джон се загледа в черната й кожена пола. След малко долови приглушения й глас. Вероятно разговаряше по телефона. Майк се върна, а на лицето й изгря фалшива усмивка.

— Може да спорим с часове, без да стигнем до споразумение — заяви тя.

— Имаш право. Точно преди три седмици Бакстър е посетил клиента ми в Ню Йорк. След като двамата обсъдили подробно случката, той споделил, че се е възползвал от Елейн. Изпитвал е силно чувство на вина. Може би наистина става дума за сексуално посегателство.

— А изнасилвачът е мъртъв.

— Така е. Но моят клиент е присъствал на инцидента. Всичко се е случило в неговия апартамент, сред неговите приятели. Той иска да се отърве от случката веднъж завинаги, Майк.

— Колко?

Джон се усмихна нервно. Каква прямота. Лицето на Майк беше напълно безизразно.

Той си записа нещо и попита:

— Ако се договорим за финансово обезщетение, клиентката ти ще се откаже ли от обвиненията?

— Да, в случай че обезщетението ни удовлетворява.

Джон си записа още нещо и отвърна:

— Клиентът ми не разполага с много средства.

— Знам много добре колко печели. Работя от двайсет години, а като новак той изкарва повече пари от мен.

— От мен също, дори след трийсет и пет години в бранша. Но той изплаща студентски заем и наемите в Ню Йорк са високи. Вероятно ще се наложи да му помогна, а аз не съм богат човек. Не притежавам нищо, освен една оживена адвокатска кантора в центъра на Йорк, която не ми носи кой знае какви доходи.