Читать «Криожега» онлайн - страница 9

— Има… логика — каза мъжът и се остави Джин да го поведе нататък.

Свиха зад ъгъла и Джин по навик провери състоянието на импровизирания покрив от парчета брезент и найлон, който беше стъкмил между двете кули да пази животинското му семейство от вятър и дъжд. Дрипавата палатка беше уютна и по-голяма от собствената му спалня, преди да… Джин бързо прогони спомена. Пусна странника колкото да скочи на един стол и да щракне ключето на голата крушка, която висеше от централния прът и къпеше в светлина тайното му царство не по-зле и от най-хубавото централно осветление. Мъжът вдигна ръка пред зачервените си очи и Джин отново посегна към ключето да намали силата на светлината.

Когато слезе от стола, Късметлийка се надигна от навитото на руло одеяло върху дюшека от накъсана мека хартия, протегна се, измяука и скочи към него, после се изправи на задните си крака, сложи предната си лапка на коляното му и задраска с нокти. Джин се наведе и я почеса зад пухкавите сиви уши.

— Вечерята още не е дошла, Късметлийке.

— Тази котка наистина е с три крака, нали? — попита мъжът. Доста притеснено. Джин се надяваше, че гостът му не е алергичен към котки.

— Да, прекълчи си едната предна лапа на врата, когато беше още малко коте. Няма си име. Беше на мама. — Джин стисна зъби. Това, последното, нямаше причина да го споменава. — Тя е просто Felis domesticus.

Соколът Жиро нададе пронизителен писък откъм стойката си, а черно-белите мишки се разтичаха в клетките. Джин ги поздрави поред. Разбрали, че няма да ги нахранят, животинките се умърлушиха и кротнаха.

— Обичате ли мишки? — обърна се Джин към госта си. — Ако искате, ще ви дам да подържите Джини. Тя е най-дружелюбната.

— Може би по-късно — промърмори мъжът, после се поколеба. Изглежда, беше забелязал разочарованата физиономия на Джин, защото хвърли поглед към рафта с клетките и добави: — Харесвам мишките. Просто ме е страх да не изпусна Джини. Ръцете ми треперят. Днес с часове се лутах из вашите Криокомби. — След миг добави: — Навремето познавах един пилот, който имаше хамстери.

Джин грейна. После се сети.

— Ох, забравих водата! Ей сега ще донеса!

— Да, ако обичаш — каза мъжът. — Това е стол, нали? — Стискаше облегалката на стола, на който Джин беше стъпил, за да стигне до лампата, май всъщност се подпираше на него. Изподрасканата кръгла маса до стола, изхвърлена от някое кафене и безценна находка за бездомниците, преди се клатеше доста, но уредник Тенбъри беше показал на Джин как да я оправи с няколко подложки.

— Ми да, сядайте! Извинявам се, че столът е един, обаче обикновено само аз идвам тук горе. Вие сте ми гостенин, така че сядайте. — Мъжът се отпусна като подкосен на стария пластмасов стол, а Джин взе от един рафт еднолитровото шише вода, отвори го и му го подаде. — Ще ме извините, но нямам чаша. Дано не сте гнуслив, защото и аз пия от шишето.