Читать «Криожега» онлайн - страница 28

— След това майката на Джин откачила. Подела кампания в защита на замразяването като всеобщо право, обвинявала корпорациите във всички смъртни грехове. И стана доста известна, между другото, нещо като говорител на низвергнатите. Съдебни процеси, улични протести. А после една от акциите излезе от контрол — така и не се разбра кой е виновен, макар че аз имам свое мнение по въпроса — и я арестуваха. Обвинението поиска да бъде освидетелствана като душевноболна — не като психопат, забележи, защото това е по-трудно доказуемо — и някакъв доброжелател предложи да финансира замразяването й, докато не бъде открито лечение за заболяването й.

Майлс стисна зъби.

— Охладили са опозицията един вид.

— Може и така да се каже.

— Роднините й не обжалваха ли съдебното решение? Те или някой друг?

— Политическите й поддръжници се уплашиха от разходите. А роднините й се срамуваха от нея още преди процеса — така де, заради нея рискували да си загубят работата. Сигурно тайничко са си отдъхнали, когато я набутаха във фризера. — Сузе го изгледа. — Не ми изглеждаш особено шокиран.

Майлс вдигна рамене.

— Бил съм на много планети, познавам всякакви хора. Сблъсквал съм се с различни обществени системи. Виждал съм и по-лошо. Е, Джаксън Хол, която реално се управлява от високотехнологичен и войнолюбив диктаторски режим с многобройна мутренска кохорта, поне не крие корумпираната си алчност зад маската на добри намерения, с които да привлича гласоподаватели, и в това има известен чар.

— Нека ти кажа нещо, млади човече. Демокрацията си има една мръсна малка тайна и тя е, че правото на глас не ти дава непременно и право на избор. — Сузе въздъхна. — Макар че допреди двайсет-трийсет години тук не беше чак толкова лошо. Имаше стотици криокорпорации, управлявани от различни хора с различни идеи, и конкуренцията гарантираше качество. А после някои се разраснаха достатъчно, за да прилапат останалите. Не заради общото благо на Кибу, нито заради благото на криоклиентите им или на друг освен големите алчни шефове, а просто защото можеха. Днес имаме само половин дузина големи корпорации и още толкова оцелели мъници, които са твърде малки, за да участват в играта.

— Джин те нарече секретарката Сузе — каза бавно Майлс. — На какво си секретарка?

Сбръчканото й лице, съживено за кратко от пристъпа на гняв, отново се затвори.

— На това място, някога. Беше малка корпорация от семеен тип и аз бях изпълнителен секретар на шефа. След това ни изкупиха… погълнаха ни и ни затвориха. Купиха ни не за да ни присъединят, а за да ни елиминират.

— Кой ви изкупи? „Бялата хризантема“?

Сузе поклати глава.

— Не. „Шинкава Перпетуум“. Макар че в известен смисъл може и да си прав, защото по-късно „Бялата хризантема“ ги глътна на свой ред. — Кривата й усмивка подсказваше, че намира в това някаква поетична справедливост, пък била тя и закъсняла.