Читать «Криожега» онлайн - страница 193

Мина застана до майка си, изгледа го с неприкрит интерес и заяви:

— Гвардеец Роик те застреля. Никога не бях виждала да застрелват човек наистина.

Същото важеше и за Джин. Адски странно беше да те прострелят. За пръв път се запита какво ли му е било на Майлс-сан, когато са го простреляли с иглената граната. Е, сигурно е било много по-страшно от това да те прострелят с обикновен зашеметител, разбира се, но онзи особен момент, докато гледаше неумолимото лице на гвардеец Роик, и чувството, че е напълно безпомощен и тотално закъснял, и че светът му е на път да свърши заради хора, над които той няма и не би могъл да има контрол… Джин смръщи вежди. Адски гадно чувство, да.

— Не е счупена — долетя гласът на Рейвън-сенсей, а после и гласът на Ворлинкин:

— На мен пък ми изглежда счупена.

Джин обърна глава към гласовете. Ворлинкин седеше на високата маса и краката му висяха във въздуха. Горната му дреха с широките ръкави беше метната настрани, туниката — също, а ръкавите на ризата му бяха навити. Рейвън-сенсей стоеше пред него и опипваше лявата му ръка, а Ворлинкин го гледаше намръщено, готов всеки момент да я дръпне.

Лицето му беше почистено и от драскотините на Нефертити бяха останали само три тънки червени линийки под лъскав слой течен бинт. Яката на ризата му обаче беше пропита със засъхваща кръв, кървави пръски имаше и по дрехите му. „Лоша Нефертити“, помисли Джин малко виновно.

— Ще ти останат няколко великолепни синини обаче — продължи Рейвън-сенсей.

— Удар с лост, нормално. Извадих късмет, че не ми смазаха главата.

— Ворлинкин-сан открил още нинджи — информира го Мина поверително. — Сбил се с тях и ги победил.

Ворлинкин обърна глава към тях и се усмихна жално на Мина.

— За мой късмет не бяха нинджи. Просто двама побойници, взети назаем от местната организация на НОНН. Сигурно са видели възможност най-после да приведат лозунгите си в действие.

— Мислех, че всички са били арестувани след похищенията по време на криоконференцията — каза Рейвън-сенсей.

— Изглежда, групата им се е отцепила, за да защитава радикалните си възгледи. Но пък тяхната организация никога не е била от най-единните, доколкото разбирам. — Ворлинкин пак се обърна към Джин. — Открих ги от другата страна на съседната сграда. Опитваха се да разбият една врата и да подпалят тунелите. Ако бяха успели, щеше да стане голяма беля.

Рейвън-сенсей вдигна вежди.

— И как са смятали да се измъкнат живи от пожара?

— Не знам. В подземията е лесно да се изгубиш. Но пожарникарите бързо овладяха огъня в топлообменната инсталация, след като им казах, че съм надушил астерзин. Гадно нещо е астерзинът. Реагира зле при съприкосновение с вода и пожарникарите щяха лошо да си изпатят, ако се бяха опитали да го гасят с маркучите. Няма да се изненадам, ако погнат сериозно тия идиоти от НОНН.

— Защо им е бил лост? — попита Джин. — Онази врата никога не се заключва.

Ворлинкин примигна, после се разсмя, но след миг присви очи и вдигна ръка към издраното си лице.

— Е, никой от нас не го знаеше. След като им взех лоста, успях да ги задържа, докато пристигне полицията. Някои от пожарникарите здравата напираха да ми помогнат. Двамата подпалвачи казаха, че охранителите от „Нов Египет“ ги наели, за да отвлекат вниманието от опита за повторно отвличане на доктор Лейбер, но според мен част от Освободителите са се ентусиазирали и са превишили дадените им инструкции. Така или иначе, показанията им би трябвало да отведат властите до главните организатори на измамата, в които се е прицелил лорд-ревизор Воркосиган.