Читать «Криожега» онлайн - страница 184
Лоис Макмастър Бюджолд
Ксиа се усмихна предпазливо.
— Всъщност вече съм претрупана с работа. Успях да вместя тази среща в графика си само защото е извън работно време.
— Партньор или служител?
— Аз ли? С още двама колеги представляваме галактическия отдел по трудово право на фирмата. Един от партньорите наблюдава работата ни.
— „Дърона Груп“ несъмнено ще има нужда от местен юрисконсулт на пълен работен ден — промърмори Карийн. — Вместо за работа на хонорар може би трябва да поговорим за заплата… по-късно.
Ксиа махна с ръка, отстранявайки временно темата.
— Във всеки случай, госпожо Сузуки, съветвам ви да помислите кое ще е най-добро, за вашите клиенти в дългосрочен план. Вие работите за благото на една сравнително малка общност, докато тази технология има потенциала да облагодетелства цялата планета. Ако…
Силен тътен разтърси прозорците. Роик скочи и залепи нос за стъклото.
— Какво става, по дяволите?!
— Прозвуча много близо — каза притеснено Ксиа.
— При нас ли е? — възкликна мадам Сузе. — Тенбъри…
— Може да е от цеха за пластмаси в съседство — каза Фува и отиде при Роик. — Макар че едва ли работят по това време. Или пък да е от улицата… катастрофа?
„Едва ли“, помисли Майлс. Благодарение на градската контролна мрежа на трафика катастрофите в Нортбридж бяха застрашен от изчезване вид.
— Не мога да определя посоката — каза Тенбъри, който също кривеше врат до прозореца.
— Иди на покрива да погледнеш — нареди мадам Сузе.
Тенбъри още не беше стигнал до вратата, когато комуникаторът на Майлс бибипна. По обезопасения канал за спешни повиквания. „Ворлинкин. Лошо.“ Майлс установи, че е скочил, макар че не помнеше да го е правил.
— Воркосиган слуша.
— Милорд ревизор. — Ворлинкин едва си поемаше дъх. — Подпалвачи… четирима, струва ми се… току-що възпламениха запалителна бомба в сутерена на топлообменната инсталация. Астерзин, ако не се лъжа… във всеки случай течен възпламенител в две части.
— Обади се на пожарната!
— Тъй вярно, сър. Вече се обадих. — Ворлинкин беше превключил на изразните средства от военното си обучение, отбеляза в движение Майлс. — И на полицията. Би трябвало да пристигнат всеки момент.
— Браво на теб.
— Оглеждам терена за други нарушители. Засега не забелязвам такива. Смятам, че в топлообменната инсталация няма хора. За подземията й — не мога да кажа.
— Дръж канала отворен.
— Слушам, сър.
Майлс се обърна и видя, че всички са зяпнали Фува, който на свой ред ги зяпаше ужасено.
— Не съм аз! — Предприемачът размаха отчаяно ръце. — Този път не съм аз! Защо да си цапам ръцете? Точно сега, когато най-после имам шанс да се отърва от това място!
— Топлообменниците ми! — викна Тенбъри и се хвърли към вратата. — Ако дефектират, всичко ще започне да се топи!
Сузе го сграбчи за ръкава.
— Не,
— Тенбъри! — викна мадам Сузе. — Кажи на всички, които видиш, да бягат навън и да се съберат на открито пред сградата за прием на пациенти. Аз ще събудя всички на този етаж.
Майлс начерта мислена карта на четирите сгради, които съставляваха комплекса — входът на сградата за прием на пациенти беше най-отдалечената точка от ядрото на пожара. Следователно бомбата бе възпламенена възможно най-далеч от хората, които бяха в нея. А това буквално вонеше на диверсия. Някой се опитваше да им отвлече вниманието.