Читать «Криожега» онлайн - страница 178

Слизаха един след друг по стълбището в края на коридора, когато налетяха на Бавия, една от приятелките на Айко — тичаше нагоре и едва си поемаше дъх.

— Джин! Виждал ли си Айко? Танака-сан я вика на втория етаж за спешна криоподготовка. Някаква бедна старица припаднала в кафетерията. Сринала се като чувал с картофи, така казаха.

— При мама е в реанимационната — каза Джин и посочи нагоре. — Рейвън-сенсей също е там.

Бавия кимна и хукна нагоре.

Ворлинкин я проследи с поглед и попита:

— Не трябва ли да помогнем с нещо?

Джин поклати глава.

— Нее, случва се непрекъснато. Е, не чак непрекъснато, но всяка седмица или две. Танака-сан знае какво да прави.

Ворлинкин не изглеждаше съвсем убеден, но все пак последва Джин в тунелите, като отбеляза:

— Тук е истински лабиринт.

— Да, тунелите минават под всички сгради на комплекса, а някои продължават и под околните улици. Повечето са на четири нива, но има и с по пет и по шест. Трябва да ги знаеш наизуст, иначе като нищо може да се загубиш.

Джин лесно намери познатия маршрут дори след като навлязоха в неосветената част. Ворлинкин извади фенерче, за да виждат къде стъпват. Мина, която дотук беше вървяла сама, благоразумно стисна широкия ръкав на традиционната му дреха. Повървяха още малко в мрака, после се изкачиха пет етажа нагоре и най-сетне стигнаха до вратата на топлообменната кула, която извеждаше към покрива на Джин. Като за възрастен, Ворлинкин не се беше задъхал прекалено, макар да мъкнеше клетката със сфинкса.

Реанимационната зала нямаше прозорци и Джин беше изгубил представа за времето. Сега откри, че е станало доста късно. Въздухът беше студен и влажен, избистрен донякъде от разсеяната светлина на уличните лампи долу, които придаваха на всичко странен кафеникав оттенък. Градските шумове бяха утихнали така, както утихваха чак след полунощ. Заобиколиха кулата на топлообменника и Джин с облекчение видя, че навесът му е в прилично състояние, изпънат и стабилен. Из малкото му скривалище се валяха тъжните останки от скорошното преместване — неща, които не бяха нужни за животинките му или бяха твърде големи, за да се поберат в подемния ван, или просто бяха твърде боклучави и не си струваше да бъдат прибирани. Джин беше взел фенера си онзи ден и сега той събираше прах в консулството, но Ворлинкин услужливо му светеше със своя, докато той показваше на Мина това-онова и й обясняваше как е живял доскоро тук; обяснения, които изпълваха Мина с възхищение и завист, поне ако се съдеше по звуците, които издаваше.

Отвориха клетката, но Нефертити не показа особен ентусиазъм към новата обстановка. Клекна, огледа се подозрително, после тръгна да разузнае. Джин тръгна след нея, като разказваше на Ворлинкин тъжната история за пиленцата, които стигали до парапета, преди да са се научили да летят.

— Не знам дали Нефертити ще падне като камък, или ще пърха като кокошките. А може и да полети, знам ли. — Мускулите под златистата й козина изглеждаха силни на пипане, но все пак… — Може би трябва да й вържа въже за крака като на Майлс-сан.