Читать «Криожега» онлайн - страница 168

— А след двайсет години? — каза Тенбъри. — Какво ще стане с хората тогава? Лекарството ще подейства ли повторно?

Лорд Марк сви рамене.

— Попитайте ме пак след двайсет години.

— По дяволите — намеси се Сузе-сан. — Това звучи като лиценз за печатане на пари, младежо.

Лорд Марк махна нетърпеливо с ръка.

— За мен е само странично начинание. Значително по-безопасно е от мозъчната трансплантация в клонинг, но осемдесетгодишните клиенти, които могат да си купят осемнайсетгодишно тяло за трансплантацията, едва ли ще предпочетат шейсетгодишно. Тепърва ни чака работа. Гледам на това като на поредната малка крачка в правилната посока.

— Само върху съживени ли действа? Върху замразени хора? — попита Тенбъри.

— О, не. Ефектът би трябвало да е дори по-добър върху хора, които никога не са били замразявани.

Сбръчканите устни на Сузе-сан се разтеглиха в свирепа усмивка.

— Кой не би предпочел това пред рисковете на незаконна мозъчна трансплантация, по дяволите! Кой не би го предпочел пред замразяването?

— Хората са странни — каза лорд Марк. — Затова се въздържам от предсказания.

— Ами бедните? — попита медтехник Танака.

Лорд Марк я фиксира с празен поглед.

— Какво бедните?

Взаимното им недоумение се проточи и госпожица Куделка се притече на помощ:

— Ако не греша, Марк, мадам Сузуки и нейните приятели имат същото категорично отношение към препятствията, които бедните на Кибу-дайни срещат по пътя си към едно по-добро бъдеще, каквото имаш ти към препятствията, които спъват джаксънианските клонинги. Иначе не биха поддържали това място като един вид мълчалив протест. Същото правиш и ти с управлението на „Дърона Груп“, но от по-скоро. — Русата дама се обърна към Сузе-сан. — Марк, а също и доктор Дърона, са родени и отраснали на Джаксън Хол, където всеки сам се бори за оцеляването си, много често за сметка на околните. И двамата полагат усилия да се отърсят от това. Получава се, макар и бавно. Предлагам да си оставим малко време за размисъл върху по-широките аспекти на този въпрос, а междувременно да огледаме комплекса. С Марк се надявахме да ни разведете наоколо, преди да се срещнем с господин Фува.

Сузе-сан се облегна назад. Лицето й беше неразгадаемо и странно някак.

— А ако не се съгласим?

Лорд Марк сви рамене.

— Тогава пак ще се срещнем с Фува, но без вашето участие.

Сузе-сан присви очи.

— Мислиш си, че държиш всички козове, нали?

Госпожица Куделка побърза да се намеси:

— Не е задължително печалбата за един да е загуба за друг. Едно съвместно начинание може да бъде от полза за всички според нуждите им.